Том Клэнси - Операция „Червена буря“

Сега нещата се променяха. Внезапната загуба на бомбардировачите — те нямаше да могат да летят в продължение на няколко дни — го принуждаваше да отдели отлично обучените си за борба с авионосци екипажи на подводници и да ги изпраща срещу конвоите, което означаваше преминаване на натовската бариера от подводници и също водеше до големи загуби. Групата от разузнавателни самолети „Беър“, с която разполагаше, също беше понесла сериозни загуби. „Проклетата война трябваше да е свършила досега“ — помисли си ядосано Новиков. Той разполагаше с мощен надводен флот, който чакаше да ескортира още войници до Исландия, но не можеше да се помръдне, докато не наближеше краят на кампанията в Германия. Той си напомни, че нито един боен план не надживяваше първата среща с врага.

— Другарю адмирал, пристигнаха спътниковите снимки. — Адютантът му подаде кожено дипломатическо куфарче. Няколко минути по-късно пристигна и шефът на флотското разузнаване, придружен от старшия си експерт по разчитане на спътникови снимки.

— О, тук имаме проблем — каза фотоекспертът.

Новиков и сам можеше да види това. Кейовете в Литъл Крийк, Вирджиния, бяха празни. Американската амфибийна група беше отплавала заедно с цяла дивизия морски пехотинци на борда си. Новиков беше наблюдавал с голям интерес прехвърлянето на корабите от американския Тихоокеански флот в Норфолк, но точно тогава и двата му спътника за океанско разузнаване бяха свалени, а разрешението за изстрелването на последния беше задържано. На следващата снимка се виждаха кейовете на самолетоносачите, които също бяха празни.

— „Нимиц“ все още си седи в Саутхемптън — отбеляза шефът на разузнаването. — Той влезе в пристанището с големи повреди, а там няма достатъчно голям сух док, в който да бъде поправен. Сега се намира в Океанския док и не може да мръдне оттам. Остават три авионосеца — „Коралово море“, „Америка“ и „Индипендънс“. „Саратога“ се използва за ескорт за конвои. Останалите самолетоносачи от Атлантическия им флот се намират в Индийския океан.

Новиков изръмжа. Тази новина не предвещаваше нищо добро за ескадрата в Индийския океан, но тя беше част от Съветския Тихоокеански флот и той не отговаряше за нея. Той и без това си имаше достатъчно проблеми. На първо място трябваше да разреши дилемата, пред която самият той беше изправил натовските флотилии. Адмиралът нямаше достатъчно кораби, за да изпълни всички задачи, и изпращането на добре обучените му средства за ПЛБ на лов за подводници, които се оттегляха, не му помагаше изобщо!

— Здравейте отново, господин адмирал — каза Толанд.

Бийти изглеждаше много по-добре. Сега сините му очи имаха блясъка на кристал и адмиралът държеше гърба си изправен като бастун, докато стоеше, сгънал ръце върху гърдите си пред огромната стенна карта.

— Как вървят работите в Шотландия, командир?

— Добре, сър. По време на последните две въздушни атаки руснаците ядоха добър пердах. Мога ли да попитам какво направиха лодките от „Операция Дулитъл“? Една от тях е под командването на мой приятел.

Бийти се обърна.

— Коя?

— „Чикаго“, сър. Капитан Дан Маккафърти.

— О! Изглежда, че една от лодките е била повредена и сега „Чикаго“ и още една подводница я ескортират по обратния път. Всъщност те вдигат голям шум в източната част на Баренцово море. Имаме данни, че Съветите са изпратили значителни сили да ги преследват. Както и да е, вие се връщате във флотилията на самолетоносача си, като преди това ще се срещнете с моя разузнавателен екип, за да можете да предадете на вашите хора последните данни. Исках да ви видя лично, преди да заминете, за да ви благодаря за телекса, който изпратихте във връзка с проследяването на съветските бомбардировачи до базите им. Тази идея се оказа много полезна за нас. Доколкото разбрах, вие сте запасняк. Как, по дяволите, са ви оставили да напуснете?

— Веднъж заседнах с ескадрения си миноносец в пясъчен нанос.

— Разбирам. Направихте достатъчно, за да компенсирате тази си грешка, командир. — Бийти подаде ръка на Боб.

— Спрете проклетия камион! — извика Алексеев. Той стоеше по средата на пътя, точно пред движещия се към него камион. Камионът спря и генералът изтича към кабината.

— Кой, по дяволите, сте вие? — попита го шофьорът ефрейтор.

— Генерал-полковник Алексеев — отвърна офицерът. — А вие кой сте, другарю?