Том Клэнси - Операция „Червена буря“

— Колко килограма изпотяваш в ден като днешния? — попита го Морис.

— Много. — Пилотът натисна копчето на душа и затвори очи, когато студената вода се изля върху него. — Знаеш ли, от десет години разправям, че на 46 му трябва по-голяма бойна глава. Надявам се, че сега онези копелета от оръжейния отдел ще ме послушат!

— Какъв беше вторият контакт?

— Ако трябваше да се обзалагам, щях да заложа на „Папа“. Хидроакустиците свършиха отлична работа. Насочването, което ни даваха, беше страхотно. — Той натисна отново бутона и отново беше залян от студена вода. Минута по-късно О’Мали излезе от кабинката на душа вече с вид на човешко същество.

— Комодорът ще те предложи за някакво отличие. Третият ти Летящ кръст за заслуги, предполагам.

О’Мали се замисли за миг. Първите си два медала беше получил за спасителни операции, а не защото беше убивал хора.

— Кога ще бъдеш готов да летиш пак?

— Какво ще кажеш за след една седмица?

— Обличай се. Ще говорим в каюткомпанията.

Пилотът среса косата си и облече чисти дрехи. Той си спомни последния път, когато жена му беше казала да използва бебешка пудра, за да предпази кожата си от потните, тесни дрехи и колко глупаво беше направил, като й беше отказал само от авиаторска гордост. Дори и след душа по кожата му имаше някои места, които щяха да продължат да сърбят и смъдят. Той отиде в каюткомпанията и намери там Морис, който го чакаше с кана леденостуден сок от хлебарки.

— Убихте една дизелова и две ракетни лодки. Как се държаха? Да сте забелязали нещо необичайно?

— Бяха ужасно агресивни. Онзи „Папа“ трябваше да се откаже и да отстъпи. Чарлито избра по-безопасен път, но и тя беше доста настъпателна. — О’Мали обмисли изказването си, докато пресушаваше първата си чаша сок. — Прав си. Те бяха адски агресивни.

— Повече, отколкото очаквах. Днес те поеха рискове, каквито обикновено не поемат. Какъв е изводът от това?

— Изводът е, че си спечелихме още два дни преднина. Съжалявам, капитане, но точно в момента не съм в състояние за провеждане на дълбоки размишления.

— Иди да си починеш.

Два часът сутринта. Атаката щеше да започне след четири часа въпреки всички усилия, които той беше положил, за да промени това. Алексеев се беше втренчил в картата, върху която бяха нанесени символи, обозначаващи приятелските части и разузнавателните оценки за силата на врага.

— Горе главата, Паша! — каза Главком-запад. — Знам, че според теб днес ще изразходваме твърде много гориво. Но по този начин ще унищожим и оставащите им запаси от военни материали.

— Те също могат да получат нови запаси.

— Глупости. Техните конвои понесоха тежки загуби, както пише в докладите на нашето собствено разузнаване. Сега от тях идва голяма пратка по море, но флотът ме уведоми, че изпраща всичките си сили срещу конвоя. Пък и във всеки случай конвоят ще пристигне твърде късно.

Алексеев си каза, че шефът му вероятно беше прав. В края на краищата, той беше заел поста си след една изпълнена с отличия войнска кариера. Но все пак…

— Къде ме искате?

— В командния пункт на ОМГ. Не се приближавай повече до фронта оттам.

„Командният пункт на ОМГ“ — помисли си иронично Паша. Първо 20-а танкова дивизия трябваше да бъде оперативно-маневрена група, след това тя трябваше да се състои от две дивизии, след това пък от три дивизии. И всеки път маневрите за пробив не успяваха, така че терминът „оперативно-маневрена група“ вече звучеше като някаква абсурдна шега. Песимизмът му отново го обзе. Резервните формации, които трябваше да се възползват от пробива, се намираха далеч зад фронта, за да могат да се придвижат до онова място, където да бъде постигнат най-голям пробив. Да стигнат дотам, можеше да им отнеме часове. Генералът си напомни, че НАТО беше показал забележителна способност да компенсира внезапните пробиви. Алексеев реши, че не трябва да мисли повече за това, и напусна командния център, повика Сергетов и за пореден път намери хеликоптер, който да го закара на запад. Хеликоптерът щеше да бъде придружен от обичайния ескорт от изтребители.

Използването на изтребители за ескорт на един-единствен излитащ от Стендал хеликоптер беше нещо, което натовските диспечери бяха забелязали отдавна, но не разполагаха с достатъчно единици, за да направят каквото и да било. Този път обаче беше различно. Един контролен самолет AWACS кръжеше над Рейн и наблюдаваше излитането на придружавания от три МиГ-а хеликоптер. Диспечерът за сектора видя два F-4 „Фантом“, които се завръщаха от мисия, южно от Берлин, и им даде вектор на север. Изтребителите летяха ниско над дърветата с изключени радари, следвайки обезопасения транзитен маршрут, използван от съветските самолети.