Том Клэнси - Операция „Червена буря“

Алексеев и Сергетов седяха сами в задната част на щурмовия хеликоптер Ми-24. Вътре имаше място за осем пехотинци в пълно бойно снаряжение, така че и за двамата имаше достатъчно пространство, където да полегнат, и Сергетов използва възможността да подремне малко. Ескортиращите МиГ-ове се намираха на хиляда метра над хеликоптера и кръжаха, оглеждайки се за нисколетящи натовски изтребители.

— Шест мили — съобщиха от AWACS-а.

Единият „Фантом“ се издигна, облъчи два МиГ-а с радара си и изстреля две ракети „Спароу“. Другият изстреля две ракети „Сайдуиндър“ по хеликоптера.

МиГ-овете гледаха в грешната посока, когато се чу аларменият звънец за наближаваща опасност. Единият се спусна към земята и успя да избяга от ракетата. Другият се взриви във въздуха, докато оцелелият му колега предаваше предупреждение по радиото. Внезапната поява на ярка светлина над главата му накара Алексеев да премигне изненадано няколко пъти. Когато хеликоптерът зави рязко наляво и започна да пада като камък към земята, генералът стисна здраво колана на седалката си. Машината почти се беше скрила между дърветата, когато ракетата откъсна опашния й ротор. Сергетов се събуди и извика от изненада и уплаха. Хеликоптерът се завъртя около оста си, вряза се в дърветата и подскачайки, измина последните петдесет фута до земята. Главният ротор се разпадна, изпращайки парчета във всички посоки, и плъзгащата се странична врата се откъсна, сякаш беше направена от пластмаса. Алексеев скочи след вратата, повличайки със себе си Сергетов. Инстинктите му още веднъж му спасиха живота. Двамата офицери се бяха отдалечили на двадесет метра от хеликоптера, когато резервоарите се взривиха. Двамата изобщо не видяха фантомите, които необезпокоявани продължиха пътя си на запад.

— Ранен ли си, Ваня? — попита генералът.

— Дори не се напиках. Това означава, че вече съм кален ветеран. — Шегата не хвана място. Гласът на младежа трепереше, както и ръцете му. — Къде сме, по дяволите?

— Отличен въпрос. — Алексеев се огледа. Надяваше се да види светлини, но в цялата страна беше въведено затъмнение, а съветските части бяха научили колко опасно е да включват фаровете си по магистралите. — Трябва да намерим път. Ще вървим на юг, докато стигнем до някое шосе.

— Къде е юг?

— В обратната на север посока. — Генералът посочи към една звезда, след което се обърна и избра друга. — Тази ще ни отведе на юг.

Адмирал Юрий Новиков следеше напредъка на сражението от подземната си щабквартира, намираща се на няколко километра от основната база на флота му. Загубата на основното му оръжие с далечен радиус на действие — бомбардировачите „Бекфайър“ — беше шокираща, но още по-шокиращ беше начинът, по който Политбюро беше реагирало на ракетната атака. Политиците незнайно защо бяха решили, че това означаваше, че съществува възможност за осъществяване на атака с балистични ракети в същия район и никакви аргументи в потвърждение на противното не можеха да ги накарат да променят мнението си. „Като че ли американците ще рискуват ценните си подводници с балистични ракети в тези плитки води!“ — изръмжа мислено адмиралът. Той имаше работа с бързи щурмови лодки — адмиралът беше уверен в това — и беше принуден да ги преследва с половината от средствата си, за да не им позволи да се измъкнат. Той не разполагаше чак с толкова много средства, които да отдели.

Досега войната беше вървяла добре за главнокомандващия Съветския Северен флот. Операцията за завземането на Исландия беше преминала почти идеално — най-смелата съветска атака в историята! Още на втория ден от войната той беше разбил цяла авионосна бойна група — епична победа за неговите сили. Планът му да използва въоръжени с ракети бомбардировачи в комбинация с подводници, за да неутрализира конвоите, беше свършил добра работа, особено след като беше решил да използва бомбардировачите, за да елиминира първо ескортиращите кораби. Загубите на подводници, които беше понесъл до този момент, бяха тежки, но той беше очаквал това. Натовските флоти се бяха упражнявали в противолодъчна борба в продължение на поколения. Нямаше начин да бъдат избегнати загубите. Новиков си призна, че беше направил и грешки. Твърде късно беше започнал систематичните атаки срещу ескортиращите кораби, но пък Москва искаше преди всичко унищожаването на търговските кораби и той се беше съгласил с това „предложение“.