Том Клэнси - Операция „Червена буря“

— Знаеш ли кое е основното правило на комарджията? Трябва да знаеш кога да спреш. — О’Мали се издигна и започна да кръжи, като за първи път през този ден включи търсещия си радар. Устройството не беше кой знае колко полезно за откриване на перископи, но можеше да подплаши подводница, движеща се близо до повърхността, и да я накара да се върне обратно под пласта. Слънцето залязваше и О’Мали успя да различи бордовите светлини на останалите два хеликоптера, които също работеха по контакта. Те хвърлиха две редици пасивни хидроакустични буйове, всяка с дължина осем мили, разположени под прав ъгъл една от друга.

— Линиите са поставени, Чук — обяви капитан Перин. — Започвайте.

— Уили, облъчвай! — На шестстотин фута под хеликоптера хидролокаторният предавател започна да блъска водата с високочестотни хидролокаторни пулсации. Това продължи една минута, след което хеликоптерът се обърна и се премести на югозапад. Процесът продължи половин час. Краката на пилота се схващаха и това правеше движенията му, свързани с управлението на машината, да изглеждат странни.

— Поеми за няколко минути. — О’Мали свали краката си от педалите и ги размърда, за да възстанови циркулацията на кръвта.

— Чук, тук Браво, имаме контакт. Буй шест, линия Ехо. — Това беше линията изток-запад. Буй номер шест беше третият откъм западния край, където започваше линията север-юг, която имаше кодовото име Ноември. — Засега сигналът е слаб.

О’Мали пое управлението и се насочи на запад, докато останалите два хеликоптера кръжаха зад линиите, за които отговаряха.

— Полека, полека — измърмори той по вътрешната връзка. — Да не го плашим твърде много. — Той избираше курса си внимателно, като никога не се насочваше направо към контакта, но и никога не се отдалечаваше твърде много от него. Измина още половин час, който сякаш се точеше секунда по секунда. Най-накрая те успяха да засекат контакта, който се движеше на изток с около десет възела, скрит далеч под слоя.

— Вече го хващаме на три буя — докладва Перин. — Брадвичка заема позиция.

О’Мали гледаше мигащата червена светлина на около три мили от своя хеликоптер. Брадвичка хвърли два дирекционни буя DIFAR и зачака. Контактът премина точно между двата буя.

— Пуск на торпедото! — обяви Брадвичка. Боядисаното в черно торпедо „Стингрей“ падна във водата на половин миля пред преминаващата подводница. О’Мали се приближи и хвърли един буй, за да чуе какво става.

Подобно на американските „Марк-48“, „Стингрей“ не използваше конвенционални перки, което го правеше труднооткриваемо от хидролокаторите на О’Мали и подводницата. Внезапно в слушалките се чу звукът от витлова кавитация. Подводницата включи двигателите си на пълна мощност и зави. След това се чуха корпусни шумове, образувани от промяната на дълбочината при опитите на подводницата да се измъкне от торпедото. Опитите й се оказаха безуспешни. Последва металическият трясък на експлодираща бойна глава.

— Попадение! — извика Брадвичка.

— Спусни купола!

Уили спусна хидролокаторния предавател за последен път. Подводницата изплуваше към повърхността.

— Отново! — зачуди се Ралстън. — Станаха две поред.

— Вкарай координатите в компютъра! Уили, облъчи я!

— Разстояние четиристотин, пеленг едно-шест-три, засичам насочен нагоре доплеров радар.

— Кръгово търсене, първоначална дълбочина на търсене сто.

— Готов — докладва Ралстън.

О’Мали незабавно пусна торпедото.

— Вдигни купола! Браво, рибата не уби целта, току-що пуснахме още една.

— Може да се опитва да излезе на повърхността, за да спаси екипажа си — предположи Ралстън.

— А може и да иска да изстреля ракети. Трябваше да избяга, докато все още имаше възможност да го направи. Аз на негово място бих избягал.

Второто торпедо довърши подводницата. О’Мали се върна право на „Рубен Джеймс“ и остави Ралстън да приземи хеликоптера. Веднага щом колелата на машината бяха прикрепени към палубата, той излезе и тръгна напред. Морис го срещна на пътеката между хеликоптерните хангари.

— Отлична работа, Джери.

— Благодаря, шкипер. — О’Мали беше оставил шлема си в хеликоптера. Потната му коса беше залепнала за главата, а очите го смъдяха от влязлата в тях пот.

— Искам да обсъдим някои неща.

— Не може ли да го направим, докато се къпя и се преобличам, капитане? — О’Мали мина през каюткомпанията и влезе в каютата си. Той се съблече за по-малко от минута и тръгна към офицерските душове.