Том Клэнси - Операция „Червена буря“

— Вдигни купола! Ромео, тук Чук, имаме вероятен контакт южно от нас. Отиваме там.

— Чук, нямаме нищо около вас. Уведомяваме ви, че Браво и Брадвичка работят по контакт. Бяха изстреляни две торпеда, но без успех.

„Никой не е казвал, че ще бъде лесно“ — помисли си пилотът. Той прелетя три хиляди ярда и отново спусна хидролокатора.

— Контакт, този път е истински. Задвижване от втори тип, пеленг едно-осем-три.

О’Мали погледна индикатора на горивото. Трябваше да се справи с този контакт възможно най-бързо. Той заповяда вдигане на купола и се премести на още хиляда ярда на юг. Раменете му се напрегнаха под раменните колани. Стори му се, че измина цяла вечност, преди хидролокаторът да достигне зададената дълбочина на търсене.

— Ето го пак, сър, на север от нас, пеленг нула-едно-три. Пеленгът се променя. Сега е нула-едно-пет.

— Вкарай го в компютъра! — Имаха гориво за още тридесет минути. Сега врагът им беше времето. Ралстън натисна бутоните е надпис „Главно оръжие“ и „Избор“.

— Уили, облъчи! — Хидролокаторът изпрати пет лъча за определяне на разстоянието.

— Нула-едно-девет, разстояние деветстотин!

Ралстън въведе дълбочината на търсене и режима на търсене. О’Мали натисна копчето върху лоста за управление и торпедото падна във водата.

Подводницата мина на пълна мощност и зави наляво от хеликоптера, докато торпедото падаше до дълбочина осемстотин фута, преди да започне търсенето. О’Мали се изруга мислено, че беше извършил пуска от лош ъгъл, но за промяна на ъгъла и повторен захват на целта му беше необходимо твърде много време. Той задържа машината си над водата и се заслуша в звуците от слушалките на шлема си, в които се чуваше виенето от витлата на торпедото и ревът на мощните двойни витла на подводницата. Атомната подводница маневрираше трескаво, опитвайки се да обърка преследващата я риба.

— Сега са на един и същ пеленг — докладва Уили. — Мисля, че рибата го захвана — попадение!

Но подводницата не беше убита. Те чуха звука от изпуснат въздух, последван от какофония от механични шумове, съпровождащи движението на контакта на север. Звуците заглъхнаха, когато подводницата намали скоростта си. О’Мали нямаше достатъчно гориво, за да я преследва. Той зави на запад и се отправи към „Рубен Джеймс“.

— Чук, тук Ромео, какво стана?

— Улучихме я, но все още е жива. Горивото ни е малко и се прибираме. Ще бъдем при вас след пет минути.

— Прието, ще бъдем готови да ви поемем. Пускаме друг хеликоптер след контакта ви. Искам да се присъедините към Брадвичка.

— Как така не можахме да я убием? — попита Ралстън.

— Почти всички руски подводници имат двойни корпуси, а петдесеткилограмовата бойна глава на „Марк-46“ не е достатъчно мощна, за да ги пробива всеки път. Ако има възможност, трябва да се опиташ да атакуваш откъм кърмата, но този път такава възможност нямаше. Ако успееш да улучиш кърмата, това ще разбие уплътненията на валовете и ще наводни машинния отсек. Всички ще загинат. В училището не са ви казвали да стреляте по кърмата, нали?

— Не.

— Така си и мислех — изръмжа неодобрително пилотът.

Да види „Рубен Джеймс“ след четири часа във въздуха, беше приятна гледка. О’Мали си помисли, че още по-добре щеше да бъде, ако можеше да посети офицерските душове. Той премина над десния ъгъл на кърмата на фрегатата и подкара хеликоптера със скоростта на кораба. Зад него Уили отвори плъзгащата се врата и спусна долу един свързващ кабел. Палубният екип пое кабела и прикрепи към него маркуч за презареждане. Уили изтегли кабела и вкара маркуча в резервоара. Процедурата носеше съкращението HIFR, което означаваше „презареждане на хеликоптер с гориво по време на полет“. Докато О’Мали се опитваше да задържи „птичката“ си в турбулентния въздух зад кораба, резервоарите му бяха напълнени с гориво, което щеше да му осигури още четири часа полет. Ралстън държеше под око индикатора на горивото.

— Напълнихме, Уили. Откачай.

Старшината спусна маркуча и прибра кабела. Той изпита голямо облекчение, когато затвори вратата и се закопча с коланите в седалката си. Офицерите бяха достатъчно умни да не изпълняват операцията, която току-що беше изпълнил той.

— Браво, тук Чук, къде ни искате? Край.

— Чук, тук Браво, минете вдясно до едно-три-нула и се срещнете с Брадвичка на осем мили от Браво.

— На път сме. — О’Мали зави покрай „Рубен Джеймс“ и се отправи на югоизток.

— Чук, тук Ромео, уведомяваме ви, че „Сий Спрайт“ от „Симс“ току-що довърши онази „Чарли“ заради вас. Имате поздравления от командващия ескорта за това преследване. Край.