Том Клэнси - Операция „Червена буря“

— Предайте на комодора, че му благодарим. Браво, тук Чук, какво търсим? Край.

— Мислехме, че е двувитлова подводница. Вече не сме толкова сигурни — отговори Перин. — Изстреляхме три торпеда по тази цел, но нито едно не улучи. Тя изстреля едно по нас, но то се взриви преждевременно в килватера ни.

— Колко близо беше?

— На петдесет ярда.

„Олеле!“ — помисли си пилотът.

— Добре, виждам Брадвичка. Браво, това е вашата игра. Къде искате да отида сега?

По време на преследването на вече убитата подводница Морис си беше позволил да изостане твърде много. По негова заповед фрегатата премина на пълна скорост и започна да приближава „Батълакс“ с двадесет и пет възела. В отговор на множеството хидроакустични контакти на подводници конвоят завиваше леко на юг.

Хеликоптерът на О’Мали стоеше над водата на седем мили от „Батълакс“, докато Брадвичка се връщаше за презареждане с гориво и буйове. Процесът на потапяне и местене беше подновен.

— Нищо — докладва Уили.

— Браво, тук Чук, можете ли да ми дадете описание на всичко, което е направила тази подводница досега?

— Почти я спипахме два пъти над пласта. Като цяло поддържа курс на юг.

— Изглежда, че е ракетна лодка.

— Съгласен — отвърна Перин. — За последен път я засякохме на хиляда ярда от вашата позиция. В момента не отчитаме нищо.

О’Мали разгледа данните, които му бяха прехвърлени от планшета на „Батълакс“. Картографираният курс на подводницата представляваше сбор от мъгляви мнения, лоши преценки и немалко предположения напосоки.

— Браво, да предположим, че сте капитан на подводница. Какво ще направите? Край. — Такава радиопроцедура не беше според устава, но какво от това?

— Чук, единственото нещо, което можем да твърдим със сигурност, е, че този контакт е изключително бърз.

О’Мали се вгледа внимателно в тактическия екран.

— Прав сте, Браво. — О’Мали се замисли. Клас „Папа“, може би? Две витла, крилати ракети, бърза като крадец.

— Чук, тук Браво. Ако приемем предположението, че контактът е много бърз, предлагам да се отправите на изток, докато Ромео излезе от спринта и успее да ни даде пеленг.

— Съгласен, Браво. Дайте ми вектор. — По команда от „Батълакс“ хеликоптерът прелетя двадесет мили на изток и започна да потапя хидролокатора си. Натоварването на Брадвичка с две торпеда „Стингрей“, гориво и буйове отне петнадесет минути.

— Шкипер, с какво мислите, че си имаме работа? — попита Ралстън.

— Какво ще кажеш за „Папа“? — попита в отговор О’Мали.

— Но руснаците имат само една такава подводница, сър — възрази вторият пилот.

— Това не означава, че си я пазят за музея, мистър.

— Нищо — докладва Уили.

„Рубен Джеймс“ излезе от спринта и зави по южен пеленг, за да насочи хидролокатора си към последния останал контакт. „Ако «Батълакс» все още имаше опашка — помисли си Морис, — щяхме да можем да триангулираме всеки контакт и с два хеликоптера…“

— Контакт, класифицирам го като вероятна подводница, пеленг нула-осем-едно, пеленгът… се променя бавно, или поне така изглежда. Да, пеленгът се променя от север към юг. — Данните незабавно бяха прехвърлени към „Батълакс“ и командира на ескорта. Още един хеликоптер се включи в търсенето.

— Спусни купола! — Това се повтаряше вече за тридесет и седми път през този ден. — Задникът ми заспива.

— Иска ми се и моят да можеше. — Ралстън се разсмя, въпреки че изобщо не му беше смешно. За пореден път не засякоха нищо.

— Как може едно и също нещо да бъде едновременно толкова вълнуващо и толкова скучно? — попита мичманът, без да знае, че повтаря думите, които пилотът на „Томкет“ беше изрекъл преди много дни.

— Вдигни купола! Знаеш ли, и аз самият неведнъж съм си задавал същия въпрос. — О’Мали включи радиото си. — Браво, тук Чук, имам една идея.

— Слушаме те, Чук.

— Брадвичка пуска буйове южно от нас. Кажете му да хвърли една линия на запад. След това аз ще включа активния хидролокатор. Може би така ще подплашим тоя тип и ще го накараме да предприеме нещо. Някога да те е заграждал хеликоптер по времето, когато си командвал подводница?

— Не ме е заграждал, Чук, но веднъж ми се наложи да направя големи усилия, за да избегна един. Изчакайте, докато организирам нещата тук.

— Знаеш ли, това копеле е куражлия. Той сигурно знае, че сме го подгонили, но не се пречупва. Той наистина вярва, че може да ни победи.

— През последните четири часа това му се удаваше, шефе — отбеляза Уили.