Том Клэнси - Операция „Червена буря“

— Нашите също. Подразделенията от клас Б, които вкарахме в боя, понасят почти с една трета по-големи загуби в сравнение с подразделенията от клас А, които замениха. Сега плащаме скъпо за настъплението си.

— Ние вече платихме твърдо скъпо! Ако се провалим сега, значи всичко е било безполезно. Трябва да нападнем с всички сили, Паша. Целият този сектор е готов да поддаде.

— Другарю генерал, моето впечатление не е такова. Отпорът е силен. Германският боен дух си остава висок, въпреки загубите. Те ни нанасят също толкова големи поражения и го знаят. — Алексеев се беше завърнал от фронтовия команден пункт при Фьолцихаузен само преди три часа.

— Наблюдаването на бойните действия от предните линии е много полезно, Паша, но то пречи на способността да се види общата картина.

Тази забележка накара Алексеев да се намръщи. „Общата картина“ често беше просто една илюзия. Неговият началник много често му бе повтарял това.

— Искам да организираш атака по целия фронт. Силата на натовските формации е намалена значително. Запасите им са малко, жертвите, които дадоха, бяха огромни. Една силна атака сега ще разбие линиите им по фронт от четиридесет километра.

— Нямаме достатъчно подразделения А, за да атакуваме в такъв мащаб — възрази Алексеев.

— Задръж ги в резерв, за да ги използваме при пробива. Ще започнем атаката с най-добрите си резервни дивизии от Хановер на север до Боденвердер на юг.

— Нямаме достатъчно сили за такава операция, а и тя изисква твърде много гориво — предупреди Алексеев. — Щом трябва да атакуваме, предлагам удар с две дивизии тук, южно от Хамелн. Частите вече са заели позиции. Вашето предложение е твърде амбициозно.

— Сега не е време за половинчати мерки, Паша! — извика Главком-запад. Той никога преди не беше повишавал тон на Алексеев. По-младият офицер се запита какъв ли натиск е бил упражнен върху командира му. Главнокомандващият вече се беше поуспокоил. — Нападение по една ос позволява контраатака по една ос — продължи шефът на Алексеев. — По този начин ще можем до голяма степен да усложним задачата на врага. Той не може да бъде еднакво силен на всички места. Ние ще намерим някое слабо място, ще пробием там и ще прекараме останалите си части клас А през Рейн.

— Пуск сега, сега, сега! — извика О’Мали. Осмият хидроакустичен буй беше изхвърлен от хеликоптера и пилотът направи завой и се насочи обратно на изток.

Този път. О’Мали беше във въздуха от три дълги изтощителни часа и не можеше да се похвали с кой знае какви постижения за цялото това време. Спиране, потапяне, ослушване; спиране, потапяне, ослушване. Той знаеше, че някъде там долу има подводница, но всеки път, когато си мислеше, че я е засякъл, проклетата лодка му се изплъзваше! Как ли успяваше да го направи?

Брадвичка имаше същия проблем, с тази разлика, че неговата подводница беше успяла да обърне играта в своя полза и едва не улучи „Батълакс“. Силната турбулентност от килватера на английската фрегата детонира съветското торпедо зад кърмата, но то се беше приближило твърде много. О’Мали застопори хеликоптера си над водата.

— Спусни купола! — Те останаха над това място около една минута. Нищо. — Ромео, тук Чук. Чувате ли нещо? Край.

— Чук, контактът се изгуби преди малко. Последният ни пеленг беше три-четири-едно.

— Страхотно. Тоя тип само се ослушва кога ще излезете от спринта и моментално намалява мощността си.

— Доста добро предположение, Чук — каза Морис.

— Добре, имам бариера на запад в случай, че реши да се отправи натам. Мисля, че е тръгнал право на юг и сега ще пуснем потопяемия хидролокатор. Край. — О’Мали включи вътрешната връзка. — Чуваш ли нещо, Уили?

— Нищо, сър.

— Приготви се да вдигнеш купола. — Една минута по-късно хеликоптерът отново беше в движение. През следващите двадесет минути потопяемият хидролокатор беше спуснат шест пъти без никакъв успех.

— Още веднъж, Уили. Приготви се да спуснеш. Дълбочина, ъъ, осемстотин фута.

— Готов съм, сър.

— Спусни купола. — О’Мали се намести в седалката си. Външната температура беше умерена, но слънцето правеше от кабината на хеликоптера парник. Първата му работа след завръщането на фрегатата щеше да бъде да се вмъкне под душа.

— Търсене на осемстотин фута, сър — каза старшината. На него също му беше горещо, въпреки че си беше донесъл две студени напитки за полета. — Имам нещо, сър… възможен контакт по пеленг едно-осем-пет.