Том Клэнси - Операция „Червена буря“

Резкият завой създаде във водата мехур — област на турбулентност, която за миг обърка атакуващото „Марк-48“, но торпедото премина през мехура и когато излезе в спокойни води, успя отново да намери целта си. Боядисаното в зелено оръжие се спусна след „Фокстрота“ и я настигна на дълбочина четиристотин фута.

— Пеленгът на съветското торпедо се променя бързо — каза старшият хидроакустик. — Ще ни подмине откъм кърмата — поражение, имаме поражение на целта. — Звукът от експлозията прозвуча в стоманения корпус като далечна гръмотевица. Маккафърти включи чифт слушалки тъкмо навреме, за да чуе трескавите опити на съветската подводница да изпусне баласта и да се изкачи на повърхността. После се чу скърцането на подаващите вътрешни прегради. Маккафърти не можа да чуе последната заповед на съветския капитан. Тя гласеше да бъде пуснат спасителният буй, който се намираше на кърмовия ъгъл на кулата. Буят изплува на повърхността и започна да предава непрекъснато едно и също съобщение. Целият екипаж на подводницата вече беше мъртъв, но спасителният буй показваше на щабквартирата на флота къде беше потопена подводницата и няколко кораба и подводници незабавно се отправиха към указаните координати.

О’Мали дръпна ръчката за управление на колектора и се изкачи на петстотин фута. От тази височина можеше да види северния край на конвоя, който се намираше на югозапад от хеликоптера му. Във въздуха имаше няколко хеликоптера — на някого му беше дошла добрата идея да осигури въздушно наблюдение. Много от търговските кораби превозваха армейски хеликоптери, повечето от които можеха да излетят незабавно. Техните екипажи ги използваха за патрулиране по периметъра на конвоя в търсене на перископи. Хеликоптерите бяха единственото нещо, от което някой подводничар би признал, че се страхува. Процедурата се наричаше ПЛБ „черно небе“. На войниците от целия конвой беше наредено да наблюдават повърхността на океана и да докладват за всичко, което забележат. Така се даваха множество фалшиви тревоги, но за сметка на това се запълваше времето на хората и рано или късно те щяха да забележат истински перископ. Хеликоптерът се придвижи на двадесет мили на изток, преди да започне да кръжи. Екипажът му търсеше вероятна подводница, която беше засечена от пасивния хидролокатор на фрегатата по време на последния дрейф.

— Добре, Уили, пусни един LOFAR — сега, сега, сега!

Старшината натисна едно копче и от страничния панел беше изхвърлен един хидроакустичен буй. Хеликоптерът продължи да се движи напред, пускайки четири буя през интервали от две мили, за да създаде бариера с дължина десет мили. След това О’Мали започна да кръжи в широк кръг, без да сваля очи от океана, докато старшината следеше показанията на хидролокатора.

— Какви са тези неща, които чувам за шкипера, командир? Нали знаеш за нощта преди отплаването ни.

— На мен ми се искаше да се напия и той се оказа достатъчно любезен, за да не ме кара да пия сам. Ти никога ли не си се напивал?

— Не, сър. Аз не пия.

— На какво е заприличал този флот! Поеми управлението за минута. — О’Мали свали ръката си от лоста и оправи шлема си. Шлемът беше нов и той още не беше свикнал с него. — Чуваш ли нещо, Уили?

— Все още не съм сигурен, сър. Дайте ми още една-две минути.

— Добре. — Пилотът хвърли един поглед на таблото с индикаторите, след което продължи да наблюдава повърхността. — Разказвал ли съм ти за онази тридесет и пет футова яхта от състезанието от Бермудските острови до Нюпорт? Тя попаднала в буря и беше почти разбита. Както и да е, екипажът й беше само от жени и когато лодката се обърнала, те си изгубили всичките…

— Шкипер, получавам слаб сигнал на номер четири.

— И бяха адски благодарни, че сме ги спасили. — О’Мали хвана лоста и обърна хеликоптера на северозапад. — И това ли не го правите, господин Ралстън?

— Силното питие увеличава желанието, сър, но намалява способността — отвърна вторият пилот. — Още две мили, сър.

— Той знаел и Шекспир. Може би все още има надежда за теб. Слушам те, Уили.

— Все още слаб на номер четири. Нищо друго.

— Една миля — каза Ралстън, без да сваля очи от тактическия екран.

О’Мали огледа повърхността, търсейки права вертикална линия или малко петно пяна.

— Сигналът от номер четири вече е среден, сър. Започвам да получавам и показания от номер пет.

— Ромео, тук Чук, мисля, че засякохме нещо. Ще пусна още един LOFAR между четвърти и пети. Обозначение — номер шест. Пускам — сега! — Още един буй беше хвърлен от хеликоптера.