Том Клэнси - Операция „Червена буря“

Тя спря пред укритието, скочи от стълбата и изтича към чакащите я посрещачи. Заместник-командирът на Тактическото въздушно командване беше почервенял от гняв.

— Майоре, ако още веднъж направите такъв номер, ще изритам задника ви от авиацията!

— Слушам, сър. Извинете, сър. — Тя се ухили. Нищо не можеше да й развали настроението в този ден. — Няма да се повтори, сър. Човек става ас само веднъж в живота си, сър.

— Според разузнаването Иван има още един готов за изстрелване RORSAT. Този път руснаците вероятно ще се позамислят, преди да го изстрелят — каза генералът, който вече се беше поуспокоил.

— Намериха ли още „птички“? — попита Зайо.

— Работят по две и може би ще ги получим до края на седмицата. Ако ги получим, следващата ви цел ще бъде техният фоторазузнавателен спътник за реално време. Дотогава техните RORSAT имат абсолютен приоритет. — Генералът се усмихна за секунда. — Не забравяйте да нарисувате петата звезда върху птичката си, майоре.

Те щяха да отплават независимо от обстоятелствата. Унищожаването на съветския RORSAT просто правеше отплаването по-безопасно. Първи в открито море излязоха фрегатите и ескадрените миноносци, които се разгърнаха и започнаха да търсят подводници под чадър от патрулни самолети. След тях отплаваха и крайцерите и самолетоносачите. Последни бяха корабите от Литъл Крийк — „Тарауа“, „Гуам“, „Насау“, „Инчон“ и още двадесет. Флотилията наброяваше повече от шестдесет кораба и се отправи на североизток със скорост двадесет възела. Пътуването им щеше да продължи шест дни.

Дори и при скорост три възела корабът не плаваше добре. Дължината му беше повече от двеста фута и всяка вълна го караше да реагира като кон пред препятствие. Екипажът му беше смесен: нито само военен, нито само цивилен. Корабът беше под командването на цивилните. Военните отговаряха за електронното оборудване. Всички на борда бяха единодушни, че най-невероятното в цялата ситуация бе, че все още са живи.

„Привейл“ беше преустроен кораб за морски риболов. Вместо трал зад кърмата му се влачеше хидролокатор, прикрепен към изпълнен с хидролокаторни сензори кабел с дължина шест хиляди фута. Получените сигнали се обработваха от бордови компютри, след което се изпращаха по спътникова връзка до Норфолк със скорост тридесет и две хиляди бита данни в секунда. Корабът се задвижваше от тихи електродвигатели, а в корпуса му беше инсталирана система „Преъри-Маскър“, за да бъдат заглушени дори и най-малките шумове на машините. Горната му част беше направена от фибростъкло, за да се намали радарната му сигнатура. На практика това беше един от първите кораби стелт и въпреки че, с изключение на една карабина за защита от акули, не носеше никакви оръжия, той беше най-опасната противолодъчна платформа, създавана някога.

„Привейл“ и останалите три кораба от неговия клас кръстосваха Северния Атлантик по големия кръгов маршрут между Нюфаундленд и Ирландия и се ослушваха за шумовете от транзитно преминаващи подводници. Два от корабите вече бяха нарисували върху мостиците си силуети на червени подводници, защото към всеки кораб беше прикрепен по един патрулен самолет „Орион“, а на два пъти съветски подводници бяха имали нещастието да се приближат към корабите. Но работата им не се състоеше в откриването и потапянето на подводници, а да предупреждават намиращи се далеч от тях кораби за опасността.

В разположения по средата на кораба оперативен център на „Привейл“ един екип от техници океанографи гледаше няколко подобни на телевизионни екрани, докато други пускаха записи на всичко, което се намираше достатъчно близо, за да представлява пряка заплаха.

Един старшина прекара пръста си по замъглена линия върху екрана.

— Това трябва да е конвоят от Ню Йорк.

— Да — каза техникът до него. — А ето ги и хората, които искат да го посрещнат.

— Поне няма да бъдем самотни — отбеляза О’Мали.

— Винаги ли имаш толкова положително отношение? — запита Франк Ърнст.

— Нашите руски приятели трябва да имат отлично организирано разузнаване. Та нали вашите момчета от ВВС свалиха спътника им. — Капитан Перин сложи чашата си с кафе на масата. Петимата офицери се бяха събрали в каютата на Морис. Перин беше долетял на борда на хеликоптера на „Батълакс“.

— Прав си и това означава, че те знаят нашия състав — каза Морис. — И ще искат да намалят броя на корабите в този конвой до възможния минимум.