Том Клэнси - Операция „Червена буря“

Пилотът на две-шест увеличи скоростта си и излезе извън зоната за приземяване. Пред ужасения му поглед се взривиха десет бомбардировача, а облачетата дим, издигащи се над летището, му подсказваха, че още много други самолети са получили по-малки повреди. След две минути всичко свърши. По бетона се втурнаха камионите на службата за борба с катастрофи и хората от екипите им започнаха да обливат с вода горящите самолети и камиони. Пилотът се насочи на север към резервното си летище и видя, че и над него се издига дим.

— Имаме гориво за петнадесет минути. Налага се бързо да си намерим къде да кацнем — предупреди Володя. Те завиха наляво към Кировск-юг, където се повтори същата история. Нападението на ракетите беше разчетено така, че да улучат едновременно и четирите цели.

— Африканда, тук „Морски орел“ две-шест. Имаме малко гориво и трябва да се приземим незабавно. Можете ли да ни приемете?

— Потвърждавам, две-шест. Пистата е чиста. Вятър на две-шест-пет, скорост двадесет.

— Много добре, идваме. Край. — Пилотът се обърна. — Какво, по дяволите, беше това? — попита той Володя.

— Комуникациите са извън строя, управлението на оръжейните системи е повредено, плоскостите също. Запушихме пробойните. Двигателите са в изправност, можем да се движим — каза капитанът на „Провидънс“ по хидрофона.

— Много добре. Изчакайте. — „Бостън“ беше спряла до подводницата на Маккафърти. — Тод, тук е Дани. Какво мислиш?

— Няма Да успеят да се върнат сами. Предлагам да оставим останалите да се приберат, а ние с теб ще ескортираме „Провидънс“.

— Съгласен. Ти също се връщай. Ние ще се опитаме да бъдем на уговореното място възможно най-бързо.

— Успех, Дани. — „Бостън“ вдигна радиомачтата си и предаде кратко съобщение. Една минута по-късно хидролокаторът на „Чикаго“ улови шумовете на оттеглящите се на север подводници.

— „Провидънс“, препоръчвам да поемете курс нула-едно-пет на максимално възможна скорост. Ние ще ви прикриваме гърба. „Бостън“ ще се присъедини към нас по-късно и заедно с нея ще ви ескортираме до флотилията.

— Не можете да рискувате, ние можем…

— Размърдай шибаната си лодка! — изрева Маккафърти в микрофона. Той беше само с три месеца по-старши по чин от капитана на „Провидънс“. Повредената подводница се потопи и се отправи на североизток със скорост петнадесет възела. Във водата повредената й кула звучеше като стар камион, но за това нищо не можеше да се направи. За да има „Провидънс“ поне малък шанс да оцелее, тя трябваше да излезе възможно най-далеч извън обсега на съветските огневи позиции.

Михаил Сергетов огледа групата мъже, чиито лица все още бяха бели като брашно.

— Другарю министър на отбраната — каза Генералният секретар. — Можете ли да ни кажете какво се случи?

— Както изглежда, вражески подводници са извършили ракетно нападение над някои от северните ни летища. Целта им очевидно е била да унищожат част от нашите бомбардировачи Ту-22. Доколко са успели, все още не мога да ви кажа.

— Откъде са изстреляли ракетите? — попита Пьотр Бромковский.

— Източно от Мурманск, на по-малко от тридесет километра от бреговата ни ивица. Една фрегата е забелязала изстрелването и е докладвала незабавно, след което е изчезнала от ефира. Изпратили сме самолети да я търсят.

— И как, по дяволите, са стигнали дотам! Ако тези подводници бяха изстреляли срещу нас балистични ракети — настоя Бромковский, — с колко време щяхме да разполагаме, за да реагираме?

— Шест до седем минути.

— Прекрасно! Не можем да реагираме толкова бързо. Как можахте да ги оставите да се приближат толкова много!

— Те няма да се измъкнат, Петя, обещавам ти — отвърна разгорещено министърът на отбраната.

Генералният секретар се наведе напред.

— Погрижете се това да не се повтаря!

— Докато всички сме още тук, другари — намеси се Сергетов, — ще може ли другарят министър на отбраната да ни осведоми за последните събития на германския фронт?

— Силите на НАТО са огънати до точката на пречупване. По данни на КГБ техните запаси са критично ниски и като се имат предвид дипломатическите събития от последните няколко дни, мисля че спокойно можем да приемем, че НАТО е на ръба на политическото си разпадане. Всичко, което трябва да направим, е да поддържаме натиска до окончателното му разпадане!

— Но и нашето гориво е на привършване! — каза Бромковский. — Предложението, което ни направиха германците, е разумно.