Том Клэнси - Операция „Червена буря“

— Какво, по дяволите, е това? — попита старшият хидроакустик. Подводницата потръпваше всяка секунда при изстрелването на ракетите, но сега… — Хидролокаторното до капитана, имаме контакт по пеленг нула-девет-осем. Дизелов, надводен кораб, звучи като „Гриша“ и е наблизо, сър!

— Вдигни перископа! — Маккафърти завъртя уреда и го включи на пълна мощност. Той видя съветската фрегата, която завиваше рязко. — Решение! Зареди! Надводна цел, пеленг нула-девет-седем, разстояние — той завъртя ръчката на мерника — едно шестстотин. Мамка му, той обръща! Променете го на нула-девет-нула, скорост двадесет. Фрегатата се намираше твърде близо, за да я обстрелва с ракети, но можеше да я атакува с торпедо. — Свали перископа!

Операторът на таблото за управление на огъня вкара няколко цифри в компютъра. На компютъра му бяха необходими единадесет секунди, за да направи нужните изчисления.

— Готов! Стрелба с първи и трети апарат.

— Наводняване на торпедните апарати, отваряне на външните врати — готов! — каза старпомът.

— Сравнете генерираните пеленги и открийте огън!

— Огън с първи, огън с трети. — Старпомът се опита да овладее емоциите си и успя. Откъде се беше появила тази фрегата? — Презаредете с „Марк-48“!

— Последната птичка излетя! — обяви ракетният техник. — Отбой на пуска.

— Пълен ляво на борд!

„Аметист“ изобщо не забеляза ракетите, които бяха изстреляни зад него. Екипажът му беше твърде зает да тича към бойните си постове, докато капитанът даваше заповеди, а оръжейният офицер тичаше по шорти към ракетните установки. За това не им беше необходим хидролокатор; те много добре виждаха къде се намираше подводницата, която изстрелваше ракети срещу родината им!

— Открийте огън, когато сте готови! — извика капитанът.

Палецът на лейтенанта натисна копчето. Дванадесет противолодъчни ракети излетяха във въздуха.

— „Аметист“ — изпращя радиото. — Повторете съобщението си. Какви ракети? Какъв тип ракети?

Подводницата „Провидънс“ изстреля последната си ракета точно когато фрегатата откри огън по нея. Капитанът нареди пълна скорост и рязък завой точно когато ракетите започнаха да се спускат надолу към подводницата. Те паднаха в широк кръг, за да покрият възможно най-голяма площ. Две от тях се взривиха на сто ярда от подводницата, което беше достатъчно да поуплаши екипажа й, но не и да я повреди. Последната падна във водата точно над кулата на подводницата. Двадесет и три килограмовата бойна глава се взриви секунда по-късно.

Капитанът на „Аметист“ не обърна внимание на радиото. Той се опитваше да реши дали първият му залп беше улучил целта или не. Последната ракета се беше взривила по-бързо от останалите. Той тъкмо щеше да даде заповед за втори залп, когато хидроакустикът докладва, че два обекта се приближават откъм кърмата, и капитанът изрева няколко заповеди за промяна в курса. Корабът вече се движеше с пълна скорост, а радиото не преставаше да го вика.

— И двете риби захванаха целта!

— Вдигни перископа! — Маккафърти остави целия уред да излезе над водата, преди да разгъне дръжките. При пълно увеличение фрегатата почти изпълни лещите. Двете торпеда улучиха левия й борд и хилядатонната патрулна фрегата се разпадна пред очите му. Той направи пълен кръг с перископа, проверявайки хоризонта за други вражески кораби. — Добре, чисто е.

— Не за дълго. Те стреляха по „Провидънс“, сър.

— Хидролокаторното, какво имаме на нула-девет-нула? — попита Маккафърти.

— Шумът от рибата е много силен, сър, но мисля, че нула-девет-осем има изпускане на въздух.

— Да отидем там. — Маккафърти остави перископа над водата, докато старпомът управляваше подводницата към „Провидънс“. Фрегатата беше напълно разрушена. Общо двете торпеда носеха почти седемстотин и петдесет килограма високоексплозивни заряди. Той видя два спасителни сала, които автоматично се бяха надули при сблъсъка си с водата, но в тях нямаше хора.

— „Бостън“ се обади по хидрофона, шкипер. Искат да знаят какво, по дяволите, стана.

— Кажете им. — Капитанът завъртя леко перископа. — Добре, ето я, изплува — мамка му!

Кулата на подводницата беше разбита. Кърмовата й третина беше откъсната изцяло, а останалата част беше направена на трески. Една плоскост за потапяне висеше надолу подобно на крило на осакатена птичка, а перископите и мачтите, разположени в структурата, бяха извити във формата на някаква модернистична скулптура.