Том Клэнси - Операция „Червена буря“

— Не. — Външният министър поклати неодобрително глава. — Това споразумение не ни дава нищо.

— Дава ни мир, другарю — отвърна тихо Бромковский. — Ако продължим войната… помислете си, помислете си само, приятели, за какво си мислехме всички преди няколко часа, когато получихме предупреждението за ракетната атака.

Сергетов осъзна, че за първи път старецът беше направил изказване, с което всички бяха съгласни. След седмици и месеци на обещания, планове и уверения как нещата можели да бъдат задържани под контрол, фалшивата тревога за ядрена опасност беше принудила членовете на Политбюро да погледнат към онова, което се криеше зад ръба на пропастта. В продължение на десет минути всички те се бяха страхували, че положението е излязло извън контрол, и високопарните думи на министъра на отбраната не можеше да ги накара да забравят това.

Изминаха няколко секунди, преди Генералният секретар да заговори.

— Нашите представители ще се срещнат с германците след няколко часа. Утре министърът на външните работи ще ни докладва за новото германско предложение.

С тази забележка събранието беше закрито. Сергетов прибра записките си в коженото си дипломатическо куфарче и слезе по стълбите към служебния си автомобил. Един младши сътрудник му отваряше вратата, когато някой го повика.

— Може ли да пътувам с вас, Михаил Едуардович? Колата ми е повредена. — Беше Борис Косов, председател на Комитета за държавна безопасност, КГБ.

— Не искате ли да се повозим малко, Михаил Едуардович? Може би ще можем да си поговорим? — Кръвта на Сергетов се смръзна във вените му, но лицето му остана безизразно. Възможно ли беше шефът на КГБ да не изглежда зловещо, зачуди се той. Косов също беше роден в Ленинград. Той бе нисък, пълен мъж, който, преди да поеме ръководството на КГБ, беше управлявал тайнственото му Генерално управление. Когато искаше, Косов можеше да се смее весело и в друг случай можеше да мине за Дядо Мраз, но не и днес.

— Разбира се, Борис Сергеевич — каза Сергетов и посочи към шофьора си. — Можете да говорите спокойно. Виталий е добър човек.

— Знам — отговори Косов. — Той работи за нас от десет години.

Сергетов трябваше само да погледне тила на шофьора си, за да разбере, че Косов не го лъже.

— И за какво ще си говорим?

Директорът на КГБ бръкна в куфарчето си и извади оттам устройство с размерите на книга джобен формат. Той натисна копчето на устройството и в колата се чу неприятно бръмчене.

— Това е едно ново холандско изобретение — обясни той. — То емитира шум, който прави повечето микрофони безполезни. Хората ми ми обясниха, че използвало хармонични честоти или нещо такова. — Той внезапно промени рязко поведението си. — Ясно ли ви е значението на американското нападение срещу нашите летища, Михаил Едуардович?

— Това, разбира се, е неприятно събитие, но…

— Сигурен бях, че не ви е ясно. В момента в открито море се намират няколко конвоя на НАТО. Един голям конвой напусна Ню Йорк преди няколко дни. Той превозва за Европа два милиона тона основни военни запаси и една пълна американска дивизия. Унищожавайки част от нашите бомбардировачи, НАТО значително намали способността ни да нанасяме удари по конвоите му. Освен това, по този начин беше разчистен и пътят за преки атаки над съветска земя.

— Но Исландия…

— Беше неутрализирана. — Косов обясни какво се беше случило със съветските изтребители в Кефлавик.

— Да не би да ми казвате, че войната върви зле за нас? Защо тогава германците правят предложения за мир?

— Да, това е много добър въпрос.

— Ако имате някакви подозрения, другарю директор, аз не съм човекът, към когото трябва да ги адресирате!

— Ще ви разкажа една история. През януари, когато ми правиха операция на сърцето, управлението на ежедневните операции на КГБ беше прехвърлено на първия заместник-председател Йосиф Ларионов. Срещали ли сте се с малкия Йосиф? — попита Косов.

— Не, той никога не е присъствал на срещите на Политбюро… а Съветът по отбраната? — Сергетов обърна рязко глава. — Не са ли се консултирали с вас? Тогава вие вече се възстановявахте от операцията.

— Това беше преувеличение. Аз бях доста зле в продължение на две седмици, но тази информация, естествено, не беше изнесена. Необходим ми беше още един месец, преди да мога да се заема изцяло с обичайните си задължения. Членовете на Съвета по отбраната нямаха желание да пречат на възстановяването ми, така че младият и амбициозен Йосиф бил извикан, за да представи официалната разузнавателна оценка на КГБ. Както сам можете да си представите, в разузнаването имаме множество философски течения — не като в ценното ви инженерно дело, където всичко е разбито на красиви малки цифри и графики. Ние трябва да проникнем в главите на хора, които твърде често сами не знаят какво мислят по определен въпрос. Понякога се чудя защо ли не използваме врачки циганки… но аз, изглежда, се отклоних от темата. КГБ поддържа нещо, което наричаме Стратегическа разузнавателна оценка. Това е документ, който се осъвременява ежедневно и който съдържа нашата оценка за политическата и военната сила на нашите противници. Поради естеството на работата ни и големите грешки, които сме допускали в миналото, оценката се изготвя от три различни екипа — най-добър случай, най-лош случай и осреднен случай. Названията им говорят сами за себе си. Когато правим доклад пред Политбюро, най-често използваме осреднения случай, като по очевидни причини допълваме оценките си и с данни от останалите два сценария.