Том Клэнси - Операция „Червена буря“

— Значи когато са го извикали да даде оценка пред Политбюро…

— Точно така. Младият Йосиф, амбициозното копеленце, което се стреми да заеме моя пост като вълк, който иска да изяде овца, се оказал достатъчно умен и донесъл и трите сценария. Когато разбрал какво искат от него, той просто им го дал.

— Но не поправихте ли тази грешка след завръщането си на работа?

Косов погледна иронично спътника си.

— Миша, Миша, понякога можете да бъдете толкова трогателно наивен. Трябваше да убия това копеле, но това не беше възможно. Йосиф не е добре със здравето, въпреки че не знае за това. Времето не беше подходящо и все още не е — каза Косов така, сякаш размишляваше кога да си вземе отпуска. — В момента КГБ е разцепено на няколко фракции. Йосиф контролира една от тях. Аз контролирам друга. Моята е по-голяма от неговата, но не чак толкова. Той е близък на Генералния секретар и на министъра на отбраната. Аз съм един болен старец — това вече ми беше казано. Ако не беше войната, отдавна да са ме сменили.

— Но той е излъгал Политбюро! — почти извика Сергетов.

— Съвсем не. Да не мислите, че Йосиф е глупав? Той е предоставил на Политбюро официална разузнавателна оценка на КГБ, съставена по време на моето ръководство от моите шефове на отдели.

„Защо ми казваш всичко това? Страхуваш се, че ще загубиш поста си, и искаш подкрепа от останалите членове на Политбюро. Но дали това е всичко?“

— Вие ми казвате, че всичко това е една голяма грешка, така ли?

— Точно така — отвърна Косов. — Лош късмет и лоши преценки в нефтената ни промишленост — което, разбира се, не е по ваша вина. Прибавете и страховете на хората в партийната йерархия, амбициите на един от моите подчинени, чувството за величие на министъра на отбраната и чистата глупост на Запада и ще разберете защо изпаднахме в тази ситуация.

— И какво смятате, че трябва да направим? — попита внимателно Сергетов.

— Нищо. Все пак ви моля да имате предвид, че през следващата седмица е твърде вероятно да бъде решен изходът на войната. О! — възкликна той. — Вижте, колата ми е била поправена. Можеш да спреш тук, Виталий. Благодаря за возенето, Миша. Приятен ден. — Косов прибра заглушаващото си устройство и излезе от автомобила.

Михаил Едуардович Сергетов гледаше как лимузината на КГБ потегля и завива зад ъгъла. През живота си той беше играл в много политически игри. Изкачването му по стълбицата на партийната йерархия се беше оказало отлично упражнение по ефективност. На пътя му се бяха изпречвали хора, които се беше налагало да отстрани. Немалко обещаващи кариери бяха провалени, за да може сега той да седи в своя служебен „Зил“ и да се стреми към истинската власт в страната си. Но нито една от игрите в миналото не беше толкова опасна, колкото настоящата. Сергетов не знаеше правилата и не знаеше какво точно искаше Косов. Дали изобщо имаше нещо вярно в историята, която току-що беше чул? Може би директорът се опитваше да прикрие собствените си грешки, като обвини за тях Йосиф Ларионов? Сергетов не си спомняше някога да се беше срещал с първия заместник-председател на КГБ.

— Карай право в службата, Виталий — нареди Сергетов. Той имаше да мисли за неща, които бяха по-важни от страничната дейност на шофьора му.

Толанд разгледа спътниковите снимки с голям интерес. Спътникът KH-11 беше преминал над Кировск четири часа след ракетната атака и сигналите от него бяха препратени в реално време до командния център на НАТО. От всяка база бяха заснети по три кадъра. Разузнавачът взе един бележник и започна да прави равносметка, като си нареди да не бъде твърде оптимистичен в преценките си. Единствените самолети, които включваше в графа унищожени, бяха онези, от които бяха откъснати или изгорели големи части.

— Според нас там бяха базирани около осемдесет и пет самолета. Струва ми се, че двадесет и един от тях са били напълно унищожени, а още тридесетина — повредени. Самите бази са понесли значителни щети. Единственото нещо, което бих искал да знам, е какви са пораженията на личния състав. Ако сме успели да унищожим и голяма част от наземните екипи, то бекфайърите няма да могат да летят поне една седмица. Руснаците все още имат беджъри, но тези „птички“ имат по-къси крака, а и е по-лесно да бъдат свалени. Играта се променя, адмирале.

Адмирал сър Чарлз Бийти се усмихна. Шефът на неговото разузнаване му беше казал общо взето същите неща.

Прехващачът F-15 премина на височина сто фута над пистата. Докато минаваше покрай контролната кула, майор Накамура направи бавен вираж, след което обърна назад и се приземи спокойно. Беше станала ас! Три бомбардировача „Беджър“ и два спътника! Първата жена ас в историята на американските ВВС. Първият пилот Космически ас.