Том Клэнси - Операция „Червена буря“

Радиограмата от Норфолк съобщаваше, че поне шест съветски подводници, изглежда, се бяха отправили към конвоя. Четири щяха да дойдат от север, а това беше зоната, за която отговаряха събралите се офицери.

— Всеки момент трябва да започнем да получаваме данни от опашката — каза Морис. — Джери, ще можеш ли да издържиш на три дни продължителни операции?

О’Мали се разсмя.

— Ако кажа, че не мога, какво значение ще има това?

— Според мен трябва да останем близо един до друг — каза Перин. — Най-много на пет мили разстояние. Най-трудното ще бъде да синхронизираме спринтовете си. Ако не греша, конвоят иска да прави колкото се може по-малко заобикаляния?

— Да — кимна Морис. — Едва ли можем да упрекваме комодора за това. Движението на корабите на зигзаг може да създаде също толкова голямо объркване, колкото и едно истинско нападение.

— Е, добрата новина е, че за известно време няма да ни досаждат бомбардировачи — отбеляза О’Мали. — Връщаме се към еднопосочна заплаха.

Промяната в мощността промени движението на кораба. Фрегатата излизаше от спринт на двадесет възела и сега щеше да дрейфува няколко минути на пет възела, за да позволи на пасивния си хидролокатор да функционира.

— Хидроакустичен контакт, пеленг три-четири-шест.

„Седемстотин мили до ледения блок помисли си Маккафърти, докато отиваше към носа. — При скорост пет възела.“

Подводницата плаваше в дълбоки води. Да се опитват да се отдалечат от брега с петнадесет възела при шума, който издаваше „Провидънс“, беше рисковано, но по-добро решение нямаше. Достигането на стоклафтерната извивка беше отнело няколко напрегнати часа, през които Маккафърти не беше спрял да се пита каква ли щеше да бъде реакцията на руснаците на американската ракетна атака. Първоначално руснаците бяха изпратили патрулни самолети за противолодъчна борба, които хвърлиха хидроакустични буйове, но подводниците успяха да им се изплъзнат. Повечето от хидролокаторните системи на „Провидънс“ все още работеха и въпреки че подводницата не можеше да се защитава, тя можеше поне да чуе приближаващата я опасност.

По време на четиричасовия спринт повредената подводница издаваше шум като от натоварен с железни тръби вагон и на Маккафърти не му се мислеше как ли се управляваше такава лодка със счупени плоскости. Но всичко това вече беше зад гърба им. Сега трите подводни лодки се намираха в седемстотин фута вода. Те бяха активирали буксирните си хидролокатори и това подобряваше способността им да открият приближаваща опасност. „Бостън“ и „Чикаго“ се движеха на три мили от двете страни на „Провидънс“. „Седемстотин мили при пет възела — помисли си Маккафърти. — Почти шест дни…“

— Добре, старши, какво имаме тук?

— Приближи се бавно, сър, така че вероятно става въпрос за прав курс. Пеленгът се променя бавно. Първото ми предположение е, че си имаме работа с дизелова лодка на акумулатори, която се приближава към нас. — Старшият хидроакустик не показа никакви признаци на емоция.

Капитанът се върна в бойния център.

— Минете вдясно до нула-две-пет.

Рулевият даде пет градуса надясно и плавно изведе подводницата на североизточен курс. При скорост пет възела „Чикаго“ представляваше „дупка в океана“, която не емитираше почти никакъв шум, но и засеченият контакт беше също толкова безшумен. В продължение на няколко минути Маккафърти гледаше как линията на екрана бавно променя формата си.

— Добре, контактът промени пеленга си. Новият му пеленг е три-четири-едно.

— Джо? — обърна се Маккафърти към старпома си.

— Според мен разстоянието е към осем хиляди ярда. Движи се по реципрочен курс, скорост около четири възела.

„Твърде близо — помисли си капитанът. — Въпреки това, явно още не са ни засекли.“

— Да го пипнем.

Торпедото „Марк-48“ беше изстреляно с най-малката му възможна скорост. То напусна апарата и зави на четиридесет градуса наляво, след което се насочи към контакта, последвано от кабелите си за управление, които го свързваха с „Чикаго“. Хидроакустиците насочиха рибата към целта й, докато „Чикаго“ бавно се отдалечаваше от точката на изстрелване. Внезапно главният хидроакустик вдигна рязко глава.

— Засекли са го! Току-що увеличиха мощността на двигателите си. Имам обороти на витло клас „Фокстрот“, скорост петнадесет. Шумове, шумове, току-що наводниха торпедните си апарати.

Торпедото увеличи скоростта си и включи насочващия си хидролокатор. Съветският капитан знаеше, че е засечен, и реагира автоматично, като увеличи скоростта и нареди рязък завой вдясно, след което изстреля самонасочващо се торпедо по пеленга на атакуващата го риба. Най-накрая той спусна подводницата си в дълбокото, надявайки се така да се спаси от торпедото.