Том Клэнси - Операция „Червена буря“

Принтерът в ъгъла на стаята започна да издава скърцащия звук, който адмиралът мразеше толкова много: „ОЧИЧКИ ДОКЛАДВА ЗАЙЦИ НА 69/20С, 15/45И В 1543Z КУРС 021 СКОРОСТ 580 ВЪЗЕЛА ВИСОЧИНА 30.“

Бийти откъсна листа и го подаде на оперативния си офицер.

— Това означава, че ще кацнат след тридесет и седем минути. Ако предположим, че е последната група, при разлика от петнадесет минути първите бомбардировачи трябва да се приземят след двадесет и две минути.

— Значи след петнадесет минути?

— Тъй вярно, господин адмирал.

— Изпратете заповедта!

След тридесет секунди половин дузина спътникови канали започнаха да предават едно и също съобщение.

Трите американски подводници бяха легнали на дъното на Баренцово море близо до съветската брегова ивица — толкова близо, че дълбочината беше едва сто седемдесет и четири фута — и бяха престояли там толкова дълго, че им се струваше цяла вечност, изчаквайки да получат сигнала да се придвижат на юг. Когато получи съобщението, Маккафърти се усмихна с облекчение. Трите британски подводници, между които и „Торбей“, вече си бяха свършили работата. Те се бяха промъкнали до една руска фрегата и четири патрулни лодки, които патрулираха по съветско-норвежката брегова ивица и ги бяха атакували с торпеда. Руснаците бяха предположили очевидното — че започва масирана атака срещу патрулната им бариера, и бяха изпратили силите си за противолодъчна борба на запад, за да отбият атаката. Това беше открило пътя на „Чикаго“ и останалите американски подводници. Поне така се надяваше Маккафърти.

Електронните техници нанасяха пеленгите, докато подводниците се приближаваха към целта си. Трябваше да бъдат на точно определено място, преди да изстрелят ракетите си.

— Колко време ни остава, преди да открием огън? — попита старпомът.

— Ще ни кажат — отговори Маккафърти.

Тогава се получи и съобщението от Нортууд, в което часът на атаката се определяше на 16:02 Зулу.

— Вдигни перископа. — Маккафърти завъртя инструмента. Над повърхността бушуваше дъждовна буря, която вдигаше четирифутови вълни. Капитанът сви дръжките на уреда и го прибра. — ESM?

— Много радарни емисии, капитане — отговори техникът. — Отчитам десет различни предавателя.

Маккафърти провери таблото на ракетите „Томахоук“ върху дясната стена на щурмовия център. Торпедните му апарати бяха заредени с две торпеда „Марк-48“ и две ракети „Харпун“. Стрелката на часовника приближаваше 16:02.

— Започнете подготовка за изстрелване.

Капачките на превключвателите бяха свалени и на оръжейното табло светнаха червени лампички; капитанът и оръжейният офицер пъхнаха ключовете си в ключалките на таблото и ги завъртяха; старшината пред таблото на оръжейните системи завъртя ръчката пред себе си наляво. Процедурата по зареждането беше завършена. В носа на подводницата се включиха насочващите системи на дванадесет ракети „Томахоук“. Бордовите компютри получиха инструкции къде щеше да започне полетът на ракетите. Те вече знаеха къде щеше да завърши той.

— Пуск — заповяда Маккафърти.

„Аметист“ не беше в състава на редовния съветски флот. Тази фрегата от клас „Гриша“ се занимаваше с операции по безопасността и екипажът й се състоеше от офицери на КГБ. През последните дванадесет часа капитанът й беше прекарал времето си, като беше нареждал непрестанни спринтове и дрейфове, спускания на хидролокатора, който наподобяваше хеликоптерните, и прослушване по американския, а не по съветския начин. Дизеловите двигатели на кораба бяха изключени и той не създаваше никакви шумове, а профилът й трудно можеше да се забележи на повече от една миля. Фрегатата обаче не беше чула приближаването на американските подводници.

Първата „Томахоук“ излезе над повърхността на Баренцово море в 16:01:58, на две хиляди ярда от съветската фрегата. На наблюдателя му бяха необходими една-две секунди, за да реагира. Когато видя цилиндричната форма да се издига в небето върху ускорителя си на твърдо гориво, стомахът му се сви.

— Капитане! Пуск на ракета от десния борд!

Капитанът изтича на крилото на мостика и с удивление видя как втората ракета излита над повърхността. Той се хвърли обратно в лоцманската кабина.

— Обща тревога! Радиорубката, обадете се в щабквартирата на флота и докладвайте за пуск на вражески ракети в квадрат 451/679 — веднага! Пълен напред! Дясно на борд!

Дизеловите двигатели на фрегатата се включиха с мощен рев.