Том Клэнси - Операция „Червена буря“

— Какво казва COMEASTLANT за това?

— Той вероятно чете същия телекс в този момент. Готов ли си? — попита той летеца изтребител.

— Разбира се, че съм готов!

Телексната машина в ъгъла на стаята започна да трака: „ЗАПОЧНЕТЕ ОПЕРАЦИЯ ДУЛИТЪЛ.“

— Вампир, вампир! Приближаващи ракети.

„Ето, че пак се започва“ — помисли си Морис. Тактическият екран беше по-модерен от този на „Фарис“ и всяка ракета беше маркирана със скоростен вектор, който показваше скоростта и посоката й. Ракетите се движеха ниско над повърхността. Морис вдигна телефона си.

— Капитанът до мостика. Изпълнете маневра за разделяне.

— Мостикът, слушам. Разделяме се — каза Ърнст. — Стоп машини! Пълен назад!

Рулевият дръпна ръчката за управление на газта назад, след което рязко промени наклона на витловите лопати. Корабът тръгна назад. „Рубен Джеймс“ намали скоростта си толкова бързо, че хората на борда му трябваше да се хванат за нещо, за да не паднат. „Батълакс“ се втурна напред и ускори до двадесет и пет възела. Веднага щом се отдалечи на безопасно разстояние, британската фрегата зави рязко наляво, а „Рубен Джеймс“ даде пълен напред и зави рязко надясно.

Всеки съветски радарен оператор, който би имал възможността да види тази маневра, щеше да се възхити на измамата. Изстреляните ракети AS-4 бяха насочени към една цел. Сега целите бяха две и се разделяха. Ракетите разделиха вниманието си поравно межди двете, като към всяка цел се насочиха по три.

Морис наблюдаваше напрегнато екрана си. Разстоянието между неговия и британския кораб се увеличаваше бързо.

— Ракети ни следят! — каза високо ESM операторът. — Няколко търсещи ракетни глави ни следят.

— Пълен дясно на борд, обратен курс. Изстреляйте диполните отражатели!

Всички в CIC подскочиха, когато четирите ракети се взривиха точно над главите им и изпълниха въздуха с алуминиево фолио, създавайки радарна цел за ракетите. Междувременно фрегатата се наклони рязко наляво при завоя. Носовата й ракетна установка се завъртя заедно с нея. Установката вече беше заредена с ракета, която щеше да бъде изстреляна срещу първата руска ракета. Фрегатата пое курс на север, на три мили зад „Батълакс“.

— Готови сме — каза оръжейният офицер. Върху контролното табло на системата за управление на огъня замига лампичката на решението.

Първата от белите ракети SM1 излетя в небето. Тя едва беше напуснала пусковите релси, когато установката се изви в две измерения и пое друга ракета от кръговия магазин, след което се обърна отново и изстреля втора ракета седем секунди след пуска на първата. Цикълът беше повторен още два пъти.

— Това е! — каза О’Мали, когато видя първата димна следа. Той натисна копчето на усилвателя на радарните сигнали. — Брадвичка, изключи предавателя си и се отдели наляво! — Двата хеликоптера включиха двигателите си на пълна мощност и избягаха от зоната. Четири ракети внезапно се оказаха без цели. Те продължиха да се движат на запад в търсене на нови цели, но такива нямаше.

— Изстреляйте още диполни отражатели — заповяда Морис, докато наблюдаваше как се сливат векторите на приятелските и вражеските ракети. CIC се разтърси отново, когато във въздуха се пръсна втори облак алуминиево фолио, който беше понесен от вятъра към приближаващите ракети.

— Все още има ракети, които ни следят!

— Попадение! — възкликна оръжейният офицер. Първата ракета изчезна от екрана, прехваната на шестнадесет мили от фрегатата, но втората продължи да приближава. Първата зенитна ракета, която беше изстреляна, не улучи и се взриви зад нея. Втората също не улучи. Беше изстреляна трета. Разстоянието между фрегатата и вампира беше намаляло на шест мили. Пет. Четири. Три.

— Попадение! Остава само една ракета… отклонява се. Тръгва след отражателите! Преминава към кърмата!

Ракетата се заби във водата на две хиляди ярда от „Рубен Джеймс“. Дори и на такова разстояние експлозията беше внушителна. В CIC настъпи пълна тишина. Мъжете продължиха да гледат втренчено таблата пред себе си, търсейки други ракети, и едва след няколко секунди, когато се увериха, че няма повече ракети, си отдъхнаха малко и един след друг започнаха да поглеждат към колегите си.

— На съвременната война може да й липсва хуманизъм — каза Калоуей, — но това се компенсира от напрежението.

Морис се облегна назад в стола си.

— Или нещо такова. Какво става с „Батълакс“?

— Все още е на радара, сър — отвърна тактическият офицер.