Том Клэнси - Операция „Червена буря“

— Приблизително разстояние до американската фрегата? — Попита той по вътрешната връзка.

— Сто и тридесет километра — отговори навигаторът.

„Поддържайте радиомълчание — напомни си пилотът. — Такива са заповедите…“

— По дяволите заповедите — каза той на глас. След това протегна ръка и включи радиопредавателя си. — Чайка две до Чайка едно, край. — Нищо. Пилотът повтори повика си още два пъти.

Множество радиоприемници засякоха обаждането му и след по-малко от минута местоположението на самолета му беше определено точно, на четиридесет мили югоизточно от конвоя. Един „Томкет“ тръгна към координатите на контакта.

Командващият нападението не отговаряше… но пилотът знаеше, че той щеше да отговори, ако можеше. Щеше да отговори. Бомбардировачите вече се намираха на по-малко от двеста километра от района. „Към какво ги водим?“

— Активирайте радара! — заповяда той.

Всички кораби от ескорта засякоха характерното излъчване на съветския радар. Най-близкият кораб, който имаше зенитни ракети на борда си, фрегатата „Гроувс“, незабавно включи ракетните си радари и изстреля една ракета срещу приближаващия съветски самолет — но изтребителят „Томкет“, който също се беше насочил към беъра, се намираше в опасна близост до него. Фрегатата изключи следящия си радар, ракетата изгуби радарния захват и автоматично се самоунищожи.

На борда на разузнавателния самолет се включиха алармените системи, които показаха изстрелването на зенитна ракета и наличието на радар за въздушно прехващане. Едва тогава радарният оператор засече конвоя.

— Множество кораби на северозапад. — Радарният оператор предаде информацията на навигатора, който предаде на бомбардировачите доклад за позицията. Беърът изключи радара си и се спусна надолу, докато свързочниците предаваха доклада за позицията на конвоя. След това всички включиха радарите си.

— Ето ги и бомбардировачите — каза тактическият офицер, когато на екрана се появиха символите. — Пеленг нула-четири-нула, разстояние сто и осемдесет мили.

На мостика старпомът беше нервен както никога през живота си. Сякаш не му стигаше, че му предстоеше въздушно нападение, но и сега той управляваше кораба точно на петдесет фута от борда на „Батълакс“. Двата кораба бяха толкова близо един до друг, че на радарния екран щяха да изглеждат като една цел. На пет мили от тях О’Мали и хеликоптерът на „Батълакс“ също летяха близо един до друг със скорост двадесет възела. Двата хеликоптера бяха включили предавателите си за усилване на радарните сигнали. Обикновено те биха били твърде малки, за да бъдат открити от този вид радар, сега щяха да изглеждат като кораб, който си струва да се атакува с ракети.

Сега въздушните бойни действия бяха придобили елегантността на ръкопашен бой в кръчма. Американските изтребители от бойния патрул край конвоя се насочиха към трите беъра, по първия от които вече беше изстреляна една ракета. Останалите два все още не бяха открили конвоя и нямаше и да го открият, защото завиха на изток, за да се измъкнат. Опитът им се оказа неуспешен. Витловите патрулни бомбардировачи не можеха да избягат от свръхзвуковите изтребители.

Чайка две беше свален първи. Пилотът успя да изпрати доклада си за контакта и получи потвърждение, преди две ракети „Спароу“ да се взривят в близост до него, при което крилото му се подпали. Той заповяда на екипажа си да катапултира и задържа самолета си изравнен доколкото можеше, за да могат да се измъкнат. Минута по-късно той също се измъкна от седалката си и скочи през аварийния люк в пода. Самолетът се взриви пет секунди след като парашутът му се отвори. Пилотът гледаше как самолетът се превръща в огнено кълбо и се чудеше дали нямаше да се удави в океана.

Над него една ескадрила „Томкет“ се насочи към бомбардировачите. Състезанието беше кой да пусне ракетите си първи. Съветските Ту-22 набраха височина на форсаж и активираха своите радари за наземно търсене, за да намерят цели за ракетите си. Заповедите им бяха да открият и да унищожат ескортиращите кораби и те откриха онова, което търсеха на тридесет мили от основния конвой — две точки на радарния екран. Срещу по-голямата точка бяха изстреляни шест ракети, а срещу по-малката — четири.

— Имаме нападение от няколко полка „Бекфайър“, което се провежда в момента при координати четиридесет и пет градуса север, четиридесет и девет градуса запад. — Толанд държеше телекса светкавица в ръка.