Том Клэнси - Операция „Червена буря“

След това пилотът нареди: „Активирай!“ и офицерът за радарно прехващане (RIO) на задната седалка на самолета включи радара AWG-9 на изтребителя.

— Пипнахме го — каза RIO след няколко секунди.

— Пуск! — Две ракети се отделиха от пилоните си и ускориха до повече от три хиляди мили в час.

Съветският електронен техник се опитваше да изолира сигнатурата на търсещия радар на фрегатата, когато от системата за предупреждение се чу остър звук. Той се обърна, за да види какво означава шумът, и лицето му побледня.

— Предупреждение за въздушна атака! — извика той по вътрешната връзка.

Пилотът реагира моментално, като изви самолета си вляво и се спусна към повърхността на океана, докато техникът активираше отбранителните си заглушителни системи. Завоят обаче беше скрил купола на заглушаващите системи от приближаващите ракети.

— Какво става? — попита командващият нападението по вътрешната връзка.

— Захванати сме от радар на прехващач — отговори техникът, който бе успял да запази самообладание въпреки уплахата си. — Заглушаващите куполи са активирани.

Командващият нападението се обърна към свързочния си офицер.

— Изпратете предупреждение: вражески изтребители над тази позиция.

На свързочника не му остана време за това. Ракетите изминаха разстоянието до целта си за по-малко от двадесет секунди. Първата се обърка и не улучи, но втората захвана спускащия се самолет и откъсна опашката му. „Беърът“ падна в океана с грациозността на изпуснат лист хартия.

На радара се виждаше американският изтребител. Той изстреля две ракети, които моментално изчезнаха. Самолетът продължи да лети напред още тридесет секунди, след което се обърна и пое обратно на запад.

— Това беше свалена цел, господа — каза Морис. — Минус един „Беър“.

— Откъде знаете? — поинтересува се Калоуей.

— Мислите ли, че щеше да се върне, ако не беше улучил? А и ако беше свалил нещо друго, а не „Беър“, щеше да наруши радиомълчанието. ESM, отчитаме ли радиотрафик по нула-осем-нула?

Старшината в предния десен ъгъл на отсека дори не вдигна глава.

— Не, сър, съвсем нищо.

— По дяволите! — каза Морис. — Получи се.

— И ако нахалникът не е успял да изпрати предупреждение… — Калоуей най-после разбра.

— Ние сме единствените, които знаят, че е свален. Може би ще успеем да свалим цялата им група. — Морис отиде до екрана. Всички изтребители на „Америка“ вече бяха във въздуха, на седемдесет мили южно от конвоя. Той погледна към часовника на напречната преграда — до идването на бомбардировачите оставаха още четиридесет минути. Морис вдигна един телефон. — Капитанът до мостика. Дайте знак на „Батълакс“ да се приближи.

След няколко секунди британският кораб зави рязко наляво и тръгна на запад към американската фрегата. Морис си помисли, че щом като една нова идея беше свършила работа днес, то нямаше причина и втората да не бъде успешна.

— Готови за излитане на хеликоптера — заповяда той.

О’Мали седеше в пилотската кабина и четеше списания, или поне оставяше очите си да прегледат снимките, докато съзнанието му се опитваше да се откъсне от онова, което ставаше около него. Съобщението по високоговорителя го откъсна от мис юли. Ралстън незабавно започна подготовката за включване на двигателя, докато Джери погледна таблото, за да се увери, че няма никакви механични проблеми, след което хвърли един поглед през вратата, за да се увери, че палубният обслужващ екип се намира на безопасно разстояние.

— Каква е задачата ни, командир? — попита системният оператор.

— Трябва да служим за примамка на ракетите, Уили — отвърна спокойно О’Мали и вдигна хеликоптера си във въздуха.

Най-южният „Беър“ се намираше на шестдесет мили от конвоя, но все още не знаеше това. Американците също не знаеха, че той е там, защото съветският самолет се намираше под хоризонта на „Рубен Джеймс“. Пилотът му знаеше, че вече беше дошло време самолетите да наберат височина и да включат търсещите си радари. Но командирът им все още не беше дал заповед за това. Пилотът се тревожеше, въпреки че нямаше за какво. Инстинктът му казваше, че става нещо странно. Миналата седмица беше изчезнал един „Беър“, който беше докладвал, че следи само един радар на американска фрегата и нищо повече. „Също като сега…“ Тогава командирът на нападението беше прекратил мисията на бомбардировачите, защото се беше уплашил, че в зоната може да има вражески изтребители. За тази му постъпка го бяха разжалвали заради страхливост. Както често се случваше по време на война, единствените данни, които бяха достъпни, бяха лоши. Четири беъра не се бяха завърнали в базите си. Пилотът знаеше, командирът му все още не беше дал очакваната заповед, както и че нямаше положителен знак за неприятности. Но освен това знаеше и че това не го задоволява.