Том Клэнси - Операция „Червена буря“

— Какво? — Морис се обърна и свали бинокъла си.

Калоуей му обясни какво се беше случило през пролетта.

— Патрик Флин, колегата ми от „Асошиейтед Прес“ е на борда на „Батълакс“. Без съмнение, пие бира — заключи той.

— Значи вие сте били там, когато започна всичко това? Знаете ли защо все пак започна?

Калоуей поклати глава.

— Капитане, ако знаех, отдавна вече щях да съм публикувал статия.

На крилото на мостика се появи един свързочник с папка. Морис взе папката, прочете трите съобщения и ги подписа.

— Нещо интересно? — попита с надежда Калоуей.

— Новите данни за метеорологичната прогноза и нещо за онзи съветски разузнавателен спътник. ВВС ще се опитат да го свалят, преди да стигне до нас. Нищо особено. Предполагам, че нямате проблеми с настаняването. Греша ли?

— Не, капитане. Няма нищо по-хубаво от едно пътуване по море.

— Това е вярно. — Морис подаде глава през вратата на лоцманската кабина. — Обща тревога, въздушна заплаха.

Морис заведе журналиста в CIC и му обясни, че учебната тревога, на която щеше да стане свидетел, имаше за цел капитанът да се увери, че хората му могат да си свършат работата както трябва, дори и на тъмно.

— Да не би да сте получили предупреждение в някоя от онези радиограми?

— Не, но след шест часа ще излезем извън покритието на изтребителите с наземно базиране. Това означава, че Иван ще дойде да ни потърси. — „И ние тук ще се почувстваме ужасно самотни“, помисли си Морис. Учебната тревога продължи един час. Екипът на CIC проведе две компютърни симулации. По време на втората симулация една вражеска ракета успя да проникне през отбраната на фрегатата.

Изтребителят F-15 спря точно пред сградата на укритието. Началникът на наземния екип постави стълбата до самолета и майор Накамура слезе от кабината и се обърна, за да огледа повредите по обгорения си самолет.

— Не изглежда зле, майоре — окуражи я сержантът. Една осколка от експлодиралия ракетен двигател беше пробила дупка с размера на кутия бира в лявото крило, преминавайки само на три инча от резервоара. — Мога да го поправя за два часа.

— Добре ли сте? — попита я инженерът от „Локхийд“.

— Взриви се на петдесет фута и имах чувството, че съм попаднала в ада. Между другото, вие сгрешихте. Когато се взривят, гледката е доста живописна. Парчета хвърчат навсякъде. Извадих късмет, че ме улучи само едно. — Експлозията я беше изплашила до смърт, но оттогава Накамура бе имала един час, за да се възстанови. Сега тя беше просто бясна.

— Съжалявам, майоре. Иска ми се да можех да кажа нещо повече от това.

— Просто ще трябва да опитаме пак — каза Зайо и погледна през дупката в крилото към небето. — Кога е следващият прозорец?

— След единадесет часа и шестнадесет минути.

— Значи ще опитаме тогава. — Тя влезе в сградата и се качи по стълбите до стаята на пилотите. Стените бяха покрити с материя за шумова изолация. Другата й функция беше да предотвратява сериозни наранявания на юмруците на летците.

Спътникът RORSAT продължи необезпокояван орбиталния си път и при следващото си преминаване над Северния Атлантик откри група от почти сто кораба, подредени в равни колони. Съветските аналитици решиха, че това можеше да бъде само конвоят, за който им беше съобщило разузнаването. Те отбелязаха със задоволство, че конвоят се намираше в открито море, където лесно можеше да бъде атакуван.

След деветдесет минути два полка въоръжени с ракети бомбардировачи „Бекфайър“, предшествани от разузнавателни самолети „Беър-Д“, излетяха от четирите бази край Кировск, напълниха резервоарите си и се насочиха към радарната дупка над Исландия.

— Значи това е изненадата, която сте им подготвили? — попита Калоуей. Той посочи няколко знака върху тактическия екран.

Морис кимна замислено.

— Досега изпращахме повечето конвои при EMCON — контрол на емисиите — при което радарите са изключени, за да направят откриването по-трудно. Този път ще направим нещо друго. Това е картината от радар SPS-49…

— Черното чудовище над лоцманската кабина ли имате предвид?

— Точно така. Тези символи означават изтребители „Томкет“, базирани на самолетоносача „Америка“ Това тук е танкер KC-135, а това бебче тук е радарна „птичка“ E-2C „Хоукай“ с изключен радар. Когато Иван се появи, той ще трябва да се приближи, за да види какво става.