Том Клэнси - Операция „Червена буря“

— Това още не е решено. Германците са поискали от нас да се изтеглим зад границите отпреди войната, като окончателните условия ще бъдат уточнени на по-официално равнище с международно посредничество. Изтеглянето им от НАТО зависи от окончателните условия на договора.

— Не е приемливо. Ние не получаваме нищо. Чудя се защо ли изобщо преговарят?

— Очевидно в тяхното правителство е имало големи несъгласия заради преместването на цивилното население и унищожаването на икономическите активи.

— О! — Икономическите последствия от войната за Германия изобщо не интересуваха Алексеев, но германското правителство наблюдаваше как работата на две поколения се разрушаваше от съветските експлозиви. — Но защо това не ни беше казано?

— Политбюро смята, че новината за възможно постигане на споразумение ще се отрази неблагоприятно върху понататъшния натиск срещу германците.

— Идиоти. Тази информация ни показва какво трябва да атакуваме!

— Същото каза и баща ми. Той иска вашето мнение за всичко това.

— Предайте на министъра, че не виждам никакви признаци на отслабване на съпротивата на НАТО на фронтовата линия. Германският боен дух в частност е все още висок. Те се съпротивляват навсякъде.

— Правителството им може да е започнало преговорите, без да уведоми армията. Ако се опитват да минат зад гърба на съюзниците си от НАТО, защо тогава да не подминат и върховното командване на въоръжените си сили? — предложи Сергетов. В крайна сметка, в неговата родина това ставаше постоянно…

— Това е едната възможност, Иван Михайлович. Но има и друга. — Алексеев погледна отново документа. — Всичко това може да е една голяма измама.

Инструктажът беше проведен от един капитан. Докато той говореше, капитаните на ескортните кораби и техните старши помощници прелистваха раздадените им материали като гимназисти в Деня на Шекспир.

— Външните хидролокаторни постове ще бъдат разположени по оста на заплаха тук. — Капитанът посочи с показалката си към една схема. Фрегатите „Рубен Джеймс“ и „Батълакс“ щяха да бъдат отдалечени на почти тридесет мили от формацията. Това ги оставяше извън покритието на зенитно-ракетните комплекси на останалите кораби. Те разполагаха със свои зенитни ракети, но нямаше да могат да разчитат на помощ от останалите. — През по-голямата част от пътуването ще разполагате с поддръжка от SURTASS. В момента корабите се предислоцират. Можем да очакваме подводни и въздушни атаки от страна на Съветите. За да се справим с въздушната заплаха, самолетоносачите „Индипендънс“ и „Америка“ ще осигуряват поддръжка на конвоя. Новият кръстосвач от клас „Егида“ — „Бънкър Хил“ — също ще пътува с конвоя. Освен това, ВВС ще отстранят съветския спътник за океанско радарно разузнаване по време на следващото му преминаване, около дванадесет-нула-нула часа Зулу утре.

— Браво! — отбеляза капитанът на един ескадрен миноносец.

— Господа, ще охраняваме общо два милиона тона оборудване, плюс една пълна бронирана дивизия, съставена от запасняци и формации на Националната гвардия. Без да се броят материалните запаси, това са доставки, които ще позволят на НАТО да продължи да се бие в продължение на три седмици. Този конвой трябва да стигне до местоназначението си.

— Въпроси? Няма ли? Добре, тогава ви желая успех.

Театърът се изпразни и офицерите минаха покрай въоръжената охрана и излязоха на огряната от слънцето улица.

— Джери? — каза тихо Морис.

— Да, капитане? — Пилотът си сложи авиаторските слънчеви очила.

— За снощи…

— Капитане, миналата нощ ние и двамата пихме твърде много, и честно казано, аз не си спомням почти нищо. След шест месеца може би можем да определим какво стана снощи. Добре ли спахте?

— Почти дванадесет часа. Будилникът ми не се включи.

— Може би трябва да го смените. — Те минаха покрай бара, където бяха предната вечер. Двамата погледнаха заведението и се разсмяха.

— Пак се завръщаме в морето, приятели! — Дъг Перин се присъедини към тях.

— Само недей да правиш оня номер с приближаването на кораба си до врага — предложи О’Мали. — Това е опасно.

— Твоята работа е да държиш копелетата далеч от нас, Джеро. Ще се справиш ли?

— Ще бъде по-добре за него да се справи — отбеляза насмешливо Морис. — Не ми се иска да разбера, че той е голям само на приказки!

— Тук си имаме много готина компания — каза ядосано пилотът. — Значи, аз си летя сам-самичък, намирам някаква проклета подводница, давам я на Дъг и какво получавам в замяна?