Том Клэнси - Операция „Червена буря“

— Вигдис, със или без бебето, ти си най-красивото момиче, което съм срещал. Ти си силна и храбра. — „И аз мисля, че те обичам, но ме е страх да ти го кажа.“ — Ние просто се запознахме в лош момент и това е всичко.

— За мен моментът си беше много хубав, Майкъл. — Тя го хвана за ръката. Вече се усмихваше често и усмивката й беше нежна и приятелска.

— Докато ме познаваш, всеки път, когато си помислиш за мен, ще си спомняш за онзи… руснак.

— Да, Майкъл, ще си го спомням. Аз си спомням, че ти ми спаси живота. Аз пита сержант Смит. Той казва, ти имаш заповеди да не се приближаваш до руснаци, защото е много опасно за теб. Той казва, ти идваш заради мен. Тогава дори не ме познаваш, но идваш.

— Направих каквото трябваше. — Сега той се усети, че държи и двете й ръце. Какво трябваше да й каже? „Скъпа, ако някога успеем да се измъкнем живи оттук… това звучи като реплика от глупав филм.“ Едуардс отдавна беше забравил какво е да бъдеш на шестнадесет години, но сега стеснителността, която тровеше юношеството му, се завръщаше с пълна сила. Като ученик Майк не беше точно царят на свалячите в гимназия Ийстпойнт. — Вигдис, аз не съм много добър в тези неща. Със Сенди беше различно. Тя ме разбираше. Не знам как да говоря с момичетата по дяволите, не знам дори как да говоря с хора. Аз правя метеорологични карти и си играя с компютри, но обикновено изпивам по няколко бири, преди да се осмеля да кажа…

— Знам, че ме обичаш, Майкъл. — Очите й блестяха, докато разкриваше тайната.

— Ами, да.

Тя му подаде сапуна.

— Време е и ти да се изкъпеш. Няма да гледам много.

Майор Сергетов подаде бележките си. Съветските сили бяха успели да прекосят Лайне на още едно място — при Гронау, на петнадесет километра северно от Алфелд, — и сега в настъплението срещу Хамелн участваха шест дивизии, докато други се опитваха да разширят пробива. Въпреки това настъплението не вървеше много добре. В тази част на страната имаше относително малко пътища, а пътищата, които Съветите контролираха все още, бяха подложени на жестоки въздушни и артилерийски атаки, които изцеждаха силите на колоните много преди да успеят да влязат в бой.

Онова, което беше започнало като опит на три мотострелкови дивизии да отворят коридор за една танкова дивизия, се беше превърнало в настъпление на цели две съветски армии. Там, където преди бяха срещали отпор само от две разбити германски бригади, сега имаше жива стена от части на почти всички страни, членки на НАТО. Алексеев се ядосваше за пропуснатите възможности. Как ли щяха да се развият събитията, ако дивизионната артилерия не беше засипала мостовете с ракети? Дали тогава щеше да успее да стигне до Везер само за един ден, както беше планирал? „Това е вече минало“ — напомни си Паша. Той погледна информацията за наличностите от гориво.

— Един месец?

— При сегашните оперативни темпове, да — каза мрачно Сергетов. — И за да го имаме, осакатихме цялата си национална икономика. Баща ми пита дали не можем да намалим разходите на фронта…

— Разбира се — избухна генералът. — И да загубим тази война! Това ще спести от ценното му гориво!

— Другарю генерал, вие поискахте да ви предоставя точна информация и аз го направих. Баща ми успя да ми предаде и това. — Младежът извади някакъв документ от палтото си. Това беше разузнавателен доклад на КГБ от десет страници с гриф „САМО ЗА ЧЛЕНОВЕ НА ПОЛИТБЮРО“. — Много интересно четиво. Баща ми пожела да ви напомня за риска, на който се излага, като ви предоставя този документ.

Генералът четеше бързо и обикновено не показваше много емоции. Западногерманското правителство беше установило пряк контакт със съветското чрез посолствата на двете страни в Индия. Предварителните дискусии бяха върху възможността да се постигне някакво споразумение. Оценката на КГБ беше, че тази стъпка показва политическото разцепване на НАТО и вероятно показва проблеми със запасите на противника. Следваха две страници с графики и твърдения за повредени натовски кораби, плюс анализ на изразходваните от НАТО боеприпаси. КГБ беше изчислило, че запасите на НАТО са спаднали до необходимите за две седмици, въпреки всички доставки, които врагът беше получил досега. Нито една от страните не беше произвела достатъчно боеприпаси и гориво, за да поддържа силите си.

— Баща ми смята, че тези данни за германците са извънредно важни.

— Възможно е — каза предпазливо Алексеев. — Те няма да отслабят съпротивата си, докато политическите им лидери се опитват да постигнат приемливо споразумение, но ако ние им направим приемливо предложение и успеем да ги отделим от НАТО, то нашата цел ще бъде постигната и ние спокойно ще можем да завземем Персийския залив. Какво предложение ще направим на германците?