Том Клэнси - Операция „Червена буря“

— Моите хора…

— Някои от тях са мъртви, но повечето са все още живи. Съжалявам, че някои от тях са загинали. Съжалявам, че Рики загина. Хлапето нямаше деветнадесет. Но не го убих аз, както и ти не си убил своите хора. Ти си спасил кораба си и си го върнал заедно с по-голямата част от екипажа му.

Морис пресуши чашата си на един дъх. Джери я напълни отново, без да му слага лед.

— Отговорността е моя. Виж, когато се върнах в Норфолк, посетих, искам да кажа, трябваше да посетя семействата им. Аз съм капитанът. Аз трябва… там имаше едно малко момиченце и… Господи, О’Мали, за какво, по дяволите, ми говориш? — попита Морис. Той хълцаше и беше на път да се разплаче. Добре.

— Това не го пише в устава — съгласи се О’Мали. „Досега би трябвало и сам да си го разбрал.“

— Едно малко красиво момиченце. Какво се казва на децата? — Той се разплака. Това му беше отнело почти два часа.

— Казваш на малкото момиченце, че баща й е бил един добър човек, който е направил всичко възможно, и че ти също си направил всичко възможно, защото човешките възможности имат граници, Ед. Ти не си направил грешка, но понякога това няма значение. — На О’Мали не му се случваше за първи път мъже да плачат на рамото му. Той си спомни как сам беше правил същото. „Колко гаден може да бъде животът понякога — помисли си той, — за да докара един добър човек до такова състояние.“

След няколко минути Морис се успокои и когато бутилката беше изпразнена, двамата бяха пияни като дъски. О’Мали помогна на капитана си да се изправи и го изведе през вратата.

— Какво става, ВМФ, не носиш ли на пиене? — Говореше моряк от търговски кораб, който седеше сам на бара. Той не трябваше да казва това.

От широкия пилотски костюм не се виждаше, че О’Мали беше изключително силен мъж. Лявата му ръка беше обвита около Морис и той сграбчи с дясната си ръка моряка за гърлото и го дръпна от бара.

— Искаш да кажеш нещо за приятеля ми ли, шибаняк? — О’Мали стегна ръката си около врата на мъжа. Отговорът беше изречен шепнешком.

— Исках само да кажа, че той е попрекалил с алкохола.

Пилотът го пусна.

— Лека нощ.

Да качи капитана на кораба се оказа трудно отчасти защото самият О’Мали беше пиян, но най-вече защото Морис беше почти в безсъзнание. Това също беше част от плана на летеца, но той не беше преценил добре времето. Погледнат откъм кея, трапът изглеждаше адски стръмен.

— Какъв е проблемът?

— Добър вечер, главен старшина.

— Добър вечер, командир. Това капитанът ли е?

— Да, и се нуждая от малко помощ за него.

— Без майтап. — Старшината слезе по трапа и двамата заедно качиха Морис на борда. Най-трудно се оказа да го прекарат по стълбата до каютата му. За тази работа беше повикан още един матрос.

— По дяволите — каза матросът. — Старецът знае как да се натряска!

— Само истинският моряк знае как да се отцепи — съгласи се главният старшина. Тримата успяха да преведат Морис по стълбата. След това О’Мали пое капитана и го остави върху койката му. Морис спеше като пън и летецът се помоли мислено кошмарът му никога вече да не се повтори. Неговият все още смущаваше съня му.

— Е, командир?

— Да, сър. Мисля, че ще се получи. Виждам, че повечето от средствата ни вече са заели местата си.

— Според първоначалния план шансовете за успех бяха много по-малки. Сигурен съм, че операцията няма да остане незабелязана от руснаците, но може би ще успеем да нанесем големи поражения на техните сили.

Толанд погледна картата.

— Координацията във времето все още представлява проблем, но не се различава много от въздушната атака, която предприехме срещу танкерите. Планът ми харесва, сър. Ако успеем, това със сигурност ще реши няколко проблема. Какво е положението с конвоя?

— В пристанище Ню Йорк се събират осемдесет кораба, които ще отплават след двадесет и четири часа. Осигурен им е солиден ескорт, авионосна поддръжка, дори и един нов кръстосвач „Егида“. А следващата стъпка, разбира се… — продължи Бийти.

— Да, сър. И ключът е Дулитъл.

— Точно така. Искам да се върнете в Сторноуей. Ще изпратя един от оперативните си офицери да работи с вас там. Ще ви държим в течение на всичко. Запомнете, че информацията за тази операция трябва да си остане само между участниците в провеждането й.

— Ясно, сър.

— Тогава тръгвайте.

07:00 беше малко рано за Джери О’Мали. Той спеше на долната койка в каюта за двама — вторият му пилот заемаше горната койка — и първото му съзнателно действие беше да вземе три аспирина и да седне на койката си. „Ако не беше трагично, щеше да бъде смешно — помислили той. — Чукът“ Той имаше чувството, че този чук се намира в главата му. „Не — поправи се той, — в главата ми има потопяем хидролокатор, настроен на автоматично търсене.“ Въпреки това, миналата нощ той беше направил нещо, което в младостта му бяха наричали „милосърдието на ефрейтора“, и това оправдаваше страданията му сега. Той даде на аспирините десет минути да се разтворят в кръвта му и отиде да се изкъпе. Комбинацията от студена, а след нея гореща вода, проясни съзнанието му.