Том Клэнси - Операция „Червена буря“

Морис се зарадва, когато видя, че събирането не е официално. Един млад флотски курсант ги посрещна в подножието на трапа и ги придружи до борда, като обясни, че в момента капитанът бил в радиорубката. След обичайните поздрави към флага и дежурния офицер курсантът ги поведе към охлажданата с климатична инсталация цитадела на кораба, а оттам и напред към каюткомпанията.

— Дявол да го вземе, пиано! — възкликна О’Мали. Едно старо пиано беше закрепено с петсантиметрово въже към лявата преграда. Няколко офицери станаха от местата си и се представиха.

— Желаете ли нещо за пиене, господа? — Попита един стюард. О’Мали си взе кутия бира и се приближи към пианото. След една минута летецът блъскаше по клавишите една мелодия на Скот Джоплин. Предната врата на каюткомпанията се отвори.

— Джеро! — О’Мали подскочи от столчето пред пианото и се втурна, за да разтърси ръката на новодошлия.

— Как си, по дяволите!

— Познах те по гласа по радиото. Наистина си бил чук. Да не би американският флот да е свършил кадърните си пилоти и затова е взел теб на работа? — Двамата се разсмяха високо. О’Мали повика капитана си с ръка.

— Капитан Ед Морис, запознайте се с капитан Дъг Перин, MBE, RN и още една камара съкращения. Дръжте под око този пуяк, шкипер, той е карал подводници, преди да влезе в правия път.

— Виждам, че вие двамата се познавате.

— Някакъв идиот решил да го изпрати в „Драйъд“, нашето ПЛБ училище, когато преминавах през курса за напреднали. Познаваме се поне от сто години.

— „Лисицата и оградата“ още ли си стои? — попита О’Мали. — Шкипер, там имаше една кръчмица на около половин миля от училището и една вечер Дъг и аз…

— Опитвам се да забравя тази нощ, Джеро. Сюзън не ме остави на мира няколко седмици. — Той го поведе към задната част на стаята и си взе едно питие. — Майсторска работа показа миналата вечер! Капитан Морис, доколкото разбрах, вие сте се справили много добре с предишния си кораб.

— Унищожихме една „Чарли“ и направихме две подавания.

— По време на последния ни конвой се натъкнахме на една „Ехо“. Стара лодка, но имаше добър капитан. Отне ни цели шест часа. Но две дизелови подводници, вероятно от клас „Танго“, успяха да се вмъкнат в конвоя и потопиха пет търговски и един ескортен кораб. „Диомед“ може би е унищожил едната, но не сме сигурни.

— „Ехото“ срещу вас ли се беше насочила? — поинтересува се Морис.

— Възможно е — отговори Перин. — Изглежда, че Иван започва да атакува ескортните кораби. По време на последното въздушно нападение бомбардировачите им изстреляха по нас две ракети. Едната беше заблудена от диполните ни отражатели, но за щастие нашият „Сий Уулф“ успя да прехване втората. За съжаление, ракетата, която се взриви зад нас, откъсна буксирния ни хидролокатор и ние останахме само с един хидролокатор 2016.

— Значи тогава са решили да ви прикрепят към нас?

— Така изглежда.

Капитаните започнаха да си говорят за работа, което беше и смисълът на цялата вечеря. Докато стюардите подреждаха масите, О’Мали намери английския пилот и двамата направиха същото, което правеха и капитаните им, като при това американецът свиреше на пианото. Някой в Кралския военноморски флот беше издал директива — когато имате работа с американски офицери, поканете ги рано, първо им дайте да пийнат по нещо и едва след това започнете да говорите за работа с тях.

Вечерята беше отлична, въпреки че преценката на американците беше донякъде повлияна от течните освежители. О’Мали слушаше внимателно разказа на капитана си за загубата на „Фарис“, за тактиката, която руснаците бяха използвали, и как той не беше успял да й намери ефикасно противодействие. Беше като да слуша мъж да разказва за смъртта на детето си.

— При тези обстоятелства едва ли е имало какво друго да направите — каза Дъг Перин. — „Виктор“ са способни противници, а тази вероятно много внимателно е изчислила кога ще излезете от спринта.

Морис поклати глава.

— Не, ние завършихме спринта на доста голямо разстояние от нея и това скапа нейното решение. Ако аз си бях свършил работата по-добре, всичките тези хора нямаше да загинат. Аз бях капитанът. Вината е моя.

— Аз съм служил на подводници. Във вашия случай съветският капитан е имал предимство, защото вече ви е следял. — Той хвърли бърз поглед към О’Мали.

Вечерята завърши в осем. Командирите на ескортните кораби щяха да се срещнат следващия следобед, а конвоят щеше да отплава при залез-слънце. О’Мали и Морис си тръгнаха заедно, но при трапа пилотът се спря.