Том Клэнси - Операция „Червена буря“

Пътническият „Боинг 737“ кацна след десет минути. На борда му имаше само двадесет души, почти всичките от които униформени. Толанд беше посрещнат от кола и шофьор, които го откараха до Нортууд.

— Вие ли сте командир Толанд? — попита го един лейтенант от Кралския военноморски флот. — Моля, последвайте ме, сър. COMEASTLANT иска да ви види.

Той намери адмирал сър Чарлз Бийти да дъвче незапалена лула пред огромна карта на източния и северния Атлантически океан.

— Командир Толанд, сър.

— Благодаря — каза адмиралът, без да се обръща. — В ъгъла има чай и кафе, командир.

Толанд си наля чай. Той пиеше чай само в Обединеното кралство и след няколкото седмици престой вече се чудеше защо не пиеше чай и у дома си.

— Вашите „Томкет“ свършиха добра работа в Шотландия — каза Бийти.

— Това се дължи най-вече на въздушнопреносимите радари, сър. Повече от половината самолети бяха свалени от RAF.

— Миналата седмица сте изпратили телекс до командирите на нашите въздушни операции, в който твърдите, че вашите изтребители могат да следят „Бекфайър“ визуално от голямо разстояние.

На Толанд му бяха необходими няколко секунди, за да си спомни за какво става въпрос.

— А, да. Това се дължи на тяхната видеокамера, господин адмирал. Тя е проектирана да разпознава самолети с размерите на изтребител от разстояние тридесет мили. Следенето на един такъв голям самолет, какъвто е Ту-22, може да бъде осъществено от петдесет мили, ако метеорологичните условия са добри.

— И следеният бомбардировач няма да разбере, че са там?

— Това е малко вероятно.

— Докъде могат да проследят един „Бекфайър“?

— Това е въпрос, който трябва да зададете на някой летец, сър. С танкерна поддръжка можем да задържим един „Томкет“ във въздуха до четири часа. По два часа във всяка посока, това означава, че можем да ги проследим почти до базата им.

Бийти се обърна с лице към Толанд за първи път от началото на разговора. Сър Чарлз беше бивш летец и бе последният командир на единствения британски истински самолетоносач „Арк Ройъл“.

— Доколко сме сигурни кои са оперативните летища на Иван?

— За Ту-22 ли, сър? Те излитат от четири летища край Кировск. Предполагам, че разполагате със спътникови снимки на тези летища, сър.

— Ето ги. — Бийти подаде снимките.

Толанд си помисли, че всичко това е нереално. Адмиралите не си говореха за глупости с новоизлюпени командири, освен ако нямаха какво друго да правят, а Бийти си имаше достатъчно работа. Боб отвори папката.

— О! — Първата снимка беше на разположеното на изток от Кировск летище Умбозеро. По време на преминаването на спътника руснаците бяха запалили димки и плътният черен дим беше скрил напълно пистите. Инфрачервените системи на спътника бяха объркани от запалени из района на летището огньове. — Е, тук се виждат подсилените укрития и може би три самолета. По време на нападение ли са направени тези снимки?

— Точно така. Много добре, командир. Групата бомбардировачи напусна летището три часа преди преминаването на спътника.

— Виждам и камиони — цистерни за гориво? — Адмиралът отговори с кимване. — След приземяването им ли ги презареждат?

— Така смятаме. Според нас ги презареждат, преди да ги вкарат в укритията. Очевидно идеята да презареждат в затворено помещение не им харесва. Това изглежда разумно. Иван имаше няколко експлозии по време на презареждане през последните години.

Толанд кимна, като си спомни за експлозията в главния склад за боеприпаси на Съветския Северен флот през 1984 година.

— Хубаво щеше да бъде, ако успеем да ги спипаме на земята, но ние не разполагаме с тактически самолети, които могат да стигнат толкова далеч. B-52 могат да стигнат дотам, но ще бъдат унищожени. Този урок вече го научихме над Исландия.

— Но един „Томкет“ може да проследи съветските бомбардировачи почти до прага на руснаците и това би могло да ви позволи да прогнозирате кога ще кацнат, нали? — настоя адмиралът.

Толанд погледна към картата. Бекфайърите навлизаха под защитата на съветските изтребители на около тридесет минути полет от базите си.

— С точност до плюс-минус петнадесет минути… да, адмирале, мисля, че можем да направим това. Чудя се колко ли време е нужно за презареждането на един Ту-22. — Толанд разбра, че зад сините очи се криеше бърз ум.

— Командир, моят оперативен офицер ще ви инструктира за нещо, което носи кодовото име „Операция Дулитъл“. Кръстили сме я на един от вашите офицери, в знак на признателност, че можем да използваме средствата на вашия флот. Засега тази информация е строго поверителна. Ще ви очаквам след един час. Искам вашата оценка за това как можем да подобрим основната оперативна идея.