Том Клэнси - Операция „Червена буря“

— Прието, Брадвичка, къде си?

— На десет мили южно от теб. Имаме две дълбочинни бомби на борда.

О’Мали включи отново светлините си.

— Много добре, изчакай там. Ромео, искам вие да дадете на Брадвичка радарно указание към нашия хидроакустичен буй, а ние ще използваме нашия хидролокатор за двойно засичане на пеленга. Съгласен ли сте? Край.

— Съгласен — отвърна Морис.

— Зареди рибата — каза О’Мали на втория си пилот.

— Защо?

— Ако дълбочинните бомби не улучат подводницата, мога да се обзаложа, че тя ще се отдалечи от дъното като сьомга в размножителен период. — О’Мали извъртя хеликоптера си и забеляза мигащите светлини на британския хеликоптер „Линкс“. — Брадвичка, виждам те на девет часа от мен. Моля, задръж позицията си, докато се приготвим. Има ли промяна в контакта, Уили?

— Не, сър. Този пич е страшно хладнокръвен, сър.

„Горкото смело копеле“ — помисли си О’Мали. Димката над контакта беше почти изгоряла и той пусна втора. След това провери тактическия си екран и се премести на нова позиция на хиляда ярда източно от контакта, застана неподвижно на петдесет фута над водата и спусна потопяемия хидролокатор.

— Ето я — докладва старшината. — Пеленг две-шест-осем.

— Брадвичка, тук Чук. Готови сме за вашия VECTAC. Ромео ще ви даде целеуказател.

Курсът на британския хеликоптер вече се контролираше от радара на „Рубен Джеймс“, който го насочи право на север. О’Мали гледаше как британският хеликоптер се приближава, като същевременно внимаваше вятърът да не го отнесе от собствената му позиция.

— Ще пуснете дълбочинните си бомби една по една по моя команда. Приготви се, Брадвичка.

— Готов. — Британският пилот зареди дълбочинните си бомби и се приближи със скорост деветдесет възела. О’Мали изравни мигащите светлини с димката.

— Първа бомба — пуск! Втора бомба — пуск! Изтегли се!

Пилотът на „Линкса“ не се нуждаеше от втора покана. Втората дълбочинна бомба едва беше паднала от люка, когато хеликоптерът подскочи нагоре и се устреми на североизток. В същия момент О’Мали дръпна ръчката за управление, за да извади чувствителния си хидролокатор от водата.

На дъното се появи странен светлинен отблясък, последван от още един. Повърхността на океана се превърна в пяна, която подскочи към осеяното със звезди небе. О’Мали се приближи и включи светлините си за кацане. По повърхността се виждаше тиня и… машинно масло? „Също като по филмите“ — помисли си той и хвърли още един хидроакустичен буй във водата.

Дъното вибрираше от трясъка на дълбочинните заряди, но системата ги филтрира и захвана звуците от високочестотния спектър. В хеликоптера чуха свистенето на излитащ въздух и нахлуваща вода. Някой на борда на подводницата може би беше натиснал ръчките за освобождаване на баласта в напразен опит да изкара подводницата на повърхността. След това се чу друг шум, като от поливане на горещ котлон с вода. На О’Мали му бяха необходими няколко секунди, за да разбере какъв беше този шум.

— Какво е това, шкипер? — попита Уили по вътрешната връзка. — Никога преди не съм чувал такова нещо.

— Реакторът се е пропукал. Това, което чуваш, е повреден ядрен реактор. — „Божичко, какъв ужас ще бъде това толкова близо до брега!“, помисли си той. През следващите няколко години никой вече нямаше да се гмурка край „Дория“. О’Мали включи радиопредавателя си. — Брадвичка, тук Чук. Регистрирам шумове на разпадане. Според нас целта е унищожена. Искате ли да ви се припише унищожаването?

— Лисицата е наша, Чук. Благодаря за насочването.

О’Мали се изсмя.

— Прието, Брадвичка. Ако искате заслугата за унищожаването, ще трябва да напишете и доклад за последствията за околната среда. Край.

Пилотът и вторият пилот на британския хеликоптер се спогледаха.

— Какво, по дяволите, означава това?

Двата хеликоптера се завърнаха и минаха над двете фрегати, за да отпразнуват победата си. За „Батълакс“ това беше втората потопена подводница, а „Рубен Джеймс“ сега щеше да нарисува половин подводница върху стената на лоцманската си кабина. Хеликоптерите се върнаха на корабите си, които се отправиха на запад към Ню Йорк.

Михаил Сергетов прегърна сина си по руски — с обич и целувки и за да го приветства при завръщането му от фронта. Хвана го под ръка и го отведе до лимузината си, която щеше да го откара до Москва.

— Ранен си, Ваня.

— Порязах си ръката на някакви стъкла. — Иван сви рамене. Баща му му подаде малка чаша с водка и той я взе. — Не съм пил алкохол от две седмици.