Том Клэнси - Операция „Червена буря“

— Какво е състоянието на хеликоптера?

— Мога да излетя до десет минути. Едно торпедо и един подвесен резервоар. Всички уреди са в изправност.

— Кажете на мостика да ни насочат натам с двадесет и пет възела. На „Батълакс“ знаят ли за това? — Той получи утвърдително кимване на въпроса си. — Добре. Сигнализирайте им какво смятаме да направим. Вдигнете опашката. Там, където отиваме, няма да имаме полза от нея. О’Мали, ще се приближим на петнадесет мили до контакта и ще те оставим да го потърсиш. Това означава, че трябва да излетиш около два и тридесет. Ако имаш нужда от мен, ще бъда в каюткомпанията. — Морис реши да опита вахтените порциони на новия си кораб. О’Мали беше тръгнал в същата посока.

— Тези кораби са малко странни — каза летецът.

Морис изръмжа утвърдително. Главният коридор от носа към кърмата беше разположен откъм левия борд вместо в средата. „Смокините“ нарушаваха множество отдавнашни традиции в корабостроенето.

О’Мали слезе пръв по стълбата и отвори вратата на каюткомпанията за капитана си. Вътре имаше двама младши офицери, които седяха пред телевизора и гледаха записан на видеокасета филм, в който като че ли нямаше нищо друго, освен бързи коли и голи жени. Морис вече беше научил, че видеокасетофонът се намираше в помещението на старшините и едно от последствията от това беше, че при появата на всеки по-привлекателен бюст лентата незабавно биваше превъртана, за да го покаже отново на всички зрители.

Вахтеният порцион представляваше разрязан по дължина хляб и чиния студено филе. Морис си наля чаша кафе и си направи сандвич. О’Мали си взе плодов сок от хладилника на задната преграда. Официалният флотски термин за това питие беше „сок от хлебарки“.

— Не искаш ли кафе? — попита Морис.

О’Мали поклати глава.

— От твърде много кафе ставам нервен. Когато ми се налага да приземявам хеликоптер на тъмно, не искам ръцете ми да треперят. — Той се усмихна. — Аз наистина вече съм твърде стар за всичките тези глупости.

— Имаш ли деца?

— Три момчета и ако зависи от мен, никой от тях няма да стане моряк. А вие?

— Момче и момиче. Те са в Канзас с майка си. — Морис захапа сандвича си. Хлябът беше малко стар, а студеното филе не беше студено, но той имаше нужда от храна. За първи път от три дни не се хранеше сам. О’Мали му подаде картофките.

— Вземете си малко въглехидрати, капитане.

— Този сок от хлебарки ще те убие. — Морис кимна към плодовия сок.

— И преди са се опитвали да ме убият. Летях две години над Виетнам. Най-вече спасителни операции. Свалиха ме два пъти. Въпреки това не получих нито драскотина. Само дето се уплаших до смърт.

Морис беше удивен, че О’Мали е толкова стар. Вероятно поне няколко пъти го бяха пропуснали при повишаването в звание. Капитанът мислено си отбеляза, че трябва да провери кога за последен път е бил повишаван летецът.

— Как така се оказа в CIC? — попита Морис.

— Не ми се спеше и исках да видя как работи буксирният хидролокатор.

Морис се изненада. Пилотите обикновено не проявяваха интерес към оборудването на кораба.

— Твърди се, че сте се справили доста добре на „Фарис“.

— Не достатъчно добре.

— Случва се. — О’Мали се вгледа внимателно в капитана си. Той беше единственият човек с дълъг военен опит на борда и видя у Морис нещо, което не беше виждал от Виетнам. Летецът сви рамене. Това не беше негов проблем. Той бръкна в пилотския си костюм и извади пакет цигари.

— Имате ли нещо против да запаля?

— Аз самият наскоро отново ги почнах.

— Благодаря ти, боже! — О’Мали повиши глас. — С всичките тези праведни деца в каюткомпанията ми се струваше, че съм единственият стар мръсник на борда! — Тази забележка накара двете лейтенантчета да се усмихнат, без да свалят очи от телевизионния екран.

— Какъв опит имаш на смокини?

— По-голямата част от службата си съм изкарал на самолетоносачи, шкипер. През последните четиринадесет месеца работех като инструктор в Джакс. Правил съм най-различни странни неща, повечето от тях със „Сийхоук“. Мисля, че „птичката“ ми ще ви хареса. Потопяемият хидролокатор е най-добрият, който съм виждал през живота си.

— Какво мислиш за рапорта за този контакт?

О’Мали се облегна назад и всмукна от цигарата си с унесено изражение.

— Интересен е. Спомням си, че гледах по телевизията нещо за „Дория“. Той е потънал на десния си борд. Много хора са се гмуркали, за да разглеждат развалините. Дълбочината там е около двеста фута, което е достатъчно плитко за аматьорите. Целият кораб е окичен с кабели.