Том Клэнси - Операция „Червена буря“

— Искам да се събудя и да открия, че се намирам в леглото си у дома.

Едуардс бързо откри, че групата, която беше изпратена да го спаси — или за каквото там беше изпратена, — бе започнала мисията си с катастрофален неуспех. Командващият групата лейтенант се бе приземил върху една канара и бе паднал по гръб върху друга. Главата му висеше от тялото, сякаш беше прикрепена с конец. Никълс беше изкълчил зле глезена си, а останалите двама не бяха ранени, но се бяха поуплашили. Необходим им беше един час, за да открият цялата екипировка на парашутистите. Нямаше време за сантименталности. Лейтенантът беше увит в парашута му и тялото беше покрито с камъни. Едуардс заведе оцелелите до върха на хълма. Парашутистите поне бяха донесли нови батерии за предавателя му.

— Кучкарник, тук Хрътка, работата смърди, край.

— Защо се забави толкова?

— Кажи на шофьора на онази „птичка“ да отиде на очен лекар. Шефът на морските пехотинци, който изпратихте тук, загина, а сержантът им е с изкълчен глезен.

— Забеляза ли ви някой?

— Отрицателно. Те се приземиха върху скали. Истинско чудо е, че не загинаха всички. Върнахме се на хълма. Покрихме следите.

Сержант Никълс се оказа пушач. Двамата със Смит си намериха едно закътано местенце, където седнаха да запалят по една цигара.

— Лейтенантът ви изглежда интересен човек.

— Той е само някакъв си щабен плъх, но се справя доста добре. Как е глезенът?

— Ще ми се наложи да ходя независимо как е. Той знае ли с какво се е захванал?

— Кой, шкиперът ли? Видях го как уби трима руснаци с нож. Това достатъчно добър отговор ли е?

— Повече от достатъчно.

— Капитане?

Морис подскочи, когато усети ръката върху рамото си. Той беше полегнал за малко в каютата си, след като бе провел нощно учение по приземяване на хеликоптер. Погледна часовника си. Минаваше полунощ. Лицето му беше потно. Кошмарът току-що беше започнал отново. Погледна нагоре и видя старпома си.

— Какво има?

— Получихме молба да проверим нещо. Вероятно е само фалшив сигнал, но — е, вие и сам можете да видите.

Морис взе радиограмата в банята си, където я пъхна в джоба си и набързо си изми лицето.

— „Необикновен контакт, повторен няколко пъти, опитахме локализация, безуспешно.“ Какво означава всичко това? — попита той, докато бършеше лицето си.

— Мътните да ме вземат, ако знам, шкипер. Четиридесет градуса и тридесет минути север, шестдесет и девет градуса и петдесет минути запад. Имат местоположението, но не могат да идентифицират контакта. Наредих да извадят картата за тези координати.

Морис прокара ръка по косата си. Два часа сън беше по-добре отколкото нищо. Дали?

— Добре, да видим как изглежда това от CIC.

Тактическият офицер беше разгърнал картата върху масата до капитанския стол. Морис погледна главния тактически екран. Все още се намираха далеч от брега в съответствие със заповедите, които им нареждаха да избягват кривата на стоте клафтера.

— Това е доста далеч оттук — забеляза незабавно Морис. Координатите му напомняха за нещо. Капитанът се наведе над картата.

— Да, сър, на около шестдесет мили — съгласи се Ърнст. — При това водата там е плитка и няма да можем да използваме буксирния хидролокатор.

— О, аз знам къде е това! Точно там потъна „Андреа Дория“. Някой вероятно е установил MAD контакт и изобщо не си е направил труда да провери по картата.

— Не мисля така. — О’Мали се появи от сенките. — Контактът е бил регистриран първо от някаква фрегата. Лебедката на опашката им била повредена и те не искали да я загубят, та затова се отправили към Нюпорт вместо към Ню Йорк, защото там пристанището е по-дълбоко. Те твърдят, че са засекли странен контакт с пасивния хидролокатор, но контактът бързо затихнал. На фрегатата направили анализ на движението на целта и определили местоположението й. Хеликоптерът им минал няколко пъти над координатите и детекторът му на магнитни аномалии реагирал точно над „Дория“, но това било всичко.

— Ти как разбра за това?

О’Мали подаде на капитана формуляр за радиограма.

— Това се получи малко след като старпомът отиде да ви извика. Изпратили са един „Орион“ да провери за какво става въпрос. Същата история. Първо са чули нещо странно, което по-късно затихнало.

Морис се намръщи. Те гонеха някакъв призрак, но заповедите идваха от Норфолк и това правеше гонитбата официална.