Том Клэнси - Операция „Червена буря“

— Капитанът на мостика! — обяви един старшина.

Морис не беше впечатлен. Той с удивление видя, че щурвалът на кораба в действителност представляваше бронзов кръг с размер колкото телефонна шайба. Рулевият седеше на стол, а вдясно от него се намираше пластмасова кутия, в която беше разположена ръчката за газта на реактивните турбини на кораба. Закачен към горната преграда метален прът преминаваше по цялата дължина на лоцманската кабина на височина, която позволяваше да бъде хванат с лекота при силно вълнение — красноречив коментар за стабилността на кораба.

— Друг път служили ли сте на „смокиня“, сър? — попита старпомът.

— Дори не съм се качвал на борда им — отвърна Морис. При тези думи четиримата души от вахтата на мостика се обърнаха леко. — Познавам оръжейните системи; участвах в разработването им в NAVSEA преди няколко години. Горе-долу знам и как се държи корабът.

— Върви добре, сър. Като спортна кола — увери го Ърнст. — Най-много ще ви хареса как можем да изключим двигателите, да дрейфуваме тихо като пън, след което да ускорим до тридесет възела за две минути.

— Колко бързо можем да тръгнем?

— До десет минути след вашата заповед, капитане. Смазочното масло на двигателите е вече затоплено. Един пристанищен влекач е в готовност да ни помогне да излезем от доковете.

— NAVSURFLANT пристига — обяви високоговорителят.

След две минути адмиралът се появи в лоцманската кабина.

— Един от моите хора донесе багажа ти. Какво мислиш?

— Старпом, погрижете се провизиите — обърна се Ед към Ърнст. — Искате ли да открием каютата ми заедно, господин адмирал?

В каютата ги чакаше един стюард с поднос с кафе и сандвичи. Без да обръща внимание на храната, Морис си наля чаша кафе, след което наля и на адмирала.

— Сър, аз никога не съм управлявал такъв кораб. Не познавам двигателите…

— Имаш страхотен главен инженер, а и корабът се управлява лесно. Освен това имаш офицери, които знаят как да го управляват. Ти си специалист по оръжията и тактиката, Ед. Цялата ти работа се ограничава до CIC. Имаме нужда от теб.

— Съгласен съм, сър.

— Старпом, отплаване — заповяда Морис два часа по-късно. Той наблюдаваше всяко движение на Ърнст и се чувстваше неудобно, че трябва да разчита на друг за управлението на кораба.

Но управлението се оказа удивително лесно. Вятърът духаше откъм дока, а фрегатата имаше голяма подветрена площ и това улесни отплаването й. Швартовите въжета бяха разхлабени и вятърът и спомагателните двигатели, разположени на корпуса точно под мостика, отблъснаха носа на „Рубен Джеймс“ напред, след което двигателите с газови турбини го придвижиха напред в канала. Ърнст не бързаше, въпреки че очевидно можеше да извърши процедурата и по-бързо. Морис не пропусна това. Старпомът не искаше да унижава капитана си.

След това всичко беше лесно и Морис наблюдаваше работата на новия си екипаж. Той беше чувал вицове за калифорнийския флот, но старшините край картата нанасяха уверено местоположението на кораба, въпреки че не познаваха пристанището. Корабът се плъзна безшумно покрай кейовете на военноморския док. Морис видя празни кейове, които нямаше да бъдат запълнени скоро, както и немалко кораби, чиито елегантни сиви корпуси бяха загрозени от обгорени дупки и изкривена стомана. „Кид“ също беше там. Предната му надстройка беше разрушена от съветска ракета, която беше успяла да премине през многопластовата отбранителна система на кораба. Един от матросите на Морис също гледаше натам — момче на около двадесет години, което пушеше цигара, която малко по-късно хвърли зад борда. На Морис му се прииска да го попита за какво си мисли, но той самият не можеше да опише дори собствените си мисли.

След това всичко продължи по-бързо. Фрегатата зави на изток край празните пристани за самолетоносачи, мина над моста тунел Хамптън и покрай претъпкания амфибиен басейн в Литъл Крийк. Най-накрая пред кораба се откри морето, което под облачното небе изглеждаше сиво и заплашително.

„Батълакс“ вече беше в открито море, на три мили пред фрегатата. Над мачтата му се вееше флагът на Британския военноморски флот. От борда на британския кораб започнаха да сигнализират със светлинни сигнали.

„КАКВО ПО ДЯВОЛИТЕ ОЗНАЧАВА РУБЕН ДЖЕЙМС“ — искаха да знаят на „Батълакс“.

— Какво да им отговоря, сър? — попита сигналистът.

Морис се разсмя.

— Предай следното: Ние поне не наричаме бойните си кораби с имената на тъщите си.