Том Клэнси - Операция „Червена буря“

— Онзи с потопяемия хидролокатор ли? — попита Ед Морис. — Мога да се примиря с това. А какво ще кажете за човек, който може да го кара?

— Това е вече уредено. Лейтенант-командир О’Мали. Взехме го от Джакс.

— Чувал съм за него. Той преминаваше системна квалификация на „Муусбръгър“, когато аз бях тактически офицер на „Джон Роджърс“. Да, той си разбира от работата.

— Ще трябва да те оставя тук. Отивам да видя какво е останало от „Кид“ и ще се върна след един час.

„Рубен Джеймс“. Заостреният й нос, на който беше изписан номер 57, бе надвиснал над дока подобно на острие на гилотина. Морис моментално забрави за умората и излезе от колата, за да разгледа новия си кораб с тихия ентусиазъм на мъж, който за първи път вижда новороденото си дете.

Той беше виждал фрегати от клас SSG-7, но никога не се беше качвал на тях. Острите очертания на корпуса му напомняха за състезателна яхта от клас „Цигара“. Шест петинчови швартови въжета задържаха кораба към кея, но елегантното тяло сякаш вече ги беше опънало до краен предел. Със своите 3900 тона при пълно натоварване това не беше голям кораб, но за сметка на това беше много бърз.

Надстройката беше пример за пълна липса на естетически вид и притежаваше грациозността на тухлен гараж, върху който се издигаха антенни и радарни мачти, които сякаш бяха построени с детски строителен комплект. Морис обаче моментално видя функционалната простота на дизайна. Четиридесетте ракети на фрегатата бяха прибрани в кръгли палети в носовата част на кораба. На квадратната й задна палуба имаше достатъчно място за двойка смъртоносни ПЛБ хеликоптери. Корпусът беше елегантен и удължен, защото така се увеличаваше скоростта. Надстройката беше квадратна, защото трябваше да бъде такава. „Рубен Джеймс“ беше боен кораб и всякаква красота във външния му вид можеше да бъде само случайна.

Матроси в сини ризи и дънки се движеха забързано по трите мостика и товареха провизии за скорошното отплаване. Морис премина по задния мостик. Морският пехотинец от охраната му отдаде чест, а на борда на фрегатата някакъв офицер издаде няколко бързи заповеди за подготвяне на посрещането на новия капитан. Камбаната на кораба беше ударена четири пъти и командир Ед Морис пое новата си длъжност.

— „Рубен Джеймс“, пристигам.

Морис отдаде чест на флага, а след това и на дежурния офицер.

— Сър, очаквахме ви едва след още един… — изтърси лейтенантът.

— Как върви работата? — прекъсна го Морис.

— Най-много още два часа, сър.

— Добре. — Морис се усмихна. — За Мики Маус можем да се тревожим по-късно. Връщайте се на работа, господин…

— Лайлс, сър. Корабният контрольор.

„И какво, по дяволите, е това?“ — зачуди се Морис.

— Добре, господин Лайлс. Къде е старпомът?

— Тук съм, шкипер. — На ризата и бузата на старшия помощник имаше мазни петна. — Бях в генераторното, така че моля да ме извините за външния вид.

— В каква форма сме?

— Добре сме. Пълен товар гориво и боеприпаси. Опашката е напълно калибрирана…

— Как успяхте толкова бързо?

— Не беше лесно, сър, но успяхме. Как е капитан Уилкинс?

— Лекарите казват, че ще се оправи, но… е, той няма да се върне на работа за известно време. Аз съм Ед Морис. — Капитанът и старшият му помощник си стиснаха ръцете.

— Франк Ърнст. За първи път работя в състава на Атлантическия флот. — Лейтенант-командирът се усмихна тъжно. — Страхотно време избрах за това. Както и да е, ние сме в добра форма, шкипер. Всичко е в изправност. Пилотът на хеликоптера е в бойния информационен център с тактиците. Дали са ни Джери Чука. Бяхме приятели в Анаполис, той е добро момче. Имам трима много добри мичмана. Единият е квалифициран дежурен офицер. Екипажът се състои най-вече от младоци, но според мен те са добре подготвени. Готови сме за отплаване след два, най-много три, часа. Къде са личните ви вещи, сър?

— Трябва да пристигнат след половин час. Какъв беше проблемът долу?

— Нищо особено. Поддаде една тръба за гориво на дизелов генератор номер три. Лоша заварка. Проблемът беше отстранен. Машинното ще ви хареса, шкипер. При изпитанията достигнахме тридесет и един възела и половина при петфутово вълнение. — Ърнст повдигна вежди. — Достатъчно бързо ли е за вас?

— А стабилизаторите? — попита Морис.

— Работят си идеално, шкипер.

— Какво ще кажете за ПЛБ групата?

— Да отидем да ги видим.

Морис последва старпома си до надстройката. Двамата продължиха напред между двата хеликоптерни хангара, след което завиха наляво покрай помещенията на офицерите и се изкачиха по една стълба. CIC се намираше едно ниво под тях, малко по-назад от мостика, в съседство с каютата на капитана. В него беше тъмно като в пещера и въпреки че беше по-нов и по-голям от CIC на „Фарис“, той беше също толкова претъпкан. Двадесетина души проверяваха някаква симулация.