Том Клэнси - Операция „Червена буря“

— Шкипер, ние си имаме една нова лъскава фрегата, един страхотен нов хеликоптер и опашка. Можем да се оправим.

— Е, скоро ще разберем това. Отплаваме за Ню Йорк след два часа, а в сряда излизаме с конвой.

— Сами ли? — попита О’Мали.

— Не, до Ню Йорк ще имаме английска компания, британският кораб „Батълакс“. Заповедите все още не са потвърдени, но, изглежда, че ще работим заедно с англичаните през цялото време.

— Това ще бъде полезно — съгласи се Ърнст. — Елате отзад, шкипер. Ще ви покажа с какво разполагаме. — Хидролокаторното отделение се намираше зад CIC, от който го отделяше една завеса. Тук осветлението беше нормално в сравнение с полумрака и червените светлинки в CIC.

— На мен никой никога не ми казва какво става! — оплака се един лейтенант-командир. — Добро утро, капитане. Аз съм Ленър, офицерът по бойните системи.

— Как така не сте на мястото си?

— Сложихме играта на пауза, шкипер, а аз исках да проверя екрана на възпроизвеждане.

— Аз донесох лентата — обясни О’Мали. — Това е следата на „Виктор-III“, която излъга един от нашите самолетоносачи в източната част на Средиземно море миналата година. Виждате ли това тук? Това е имитацията на помпа. Забележете как контактът затихва, след това отново се засилва. Това е шумовият генератор вътре в мехура. На това място подводницата е слязла под пласта и е спринтирала към вътрешната страна на ескорта. Щял е да улучи самолетоносача, защото там не са го открили в продължение на още десет минути. Това тук — той заби пръст в екрана — трябва да търсите. Това ви показва, че имате насреща си капитан, който си знае работата и който е решил да ви очисти. — Морис разгледа внимателно екрана и разпозна модела. Вече го беше виждал веднъж.

— Ами ако те използват маневрата, за да се измъкнат? — попита Ленър.

— Ако могат да нарушат контакта, защо да не го нарушат по посока на целта? — попита тихо Морис, отбелязвайки мислено, че има много млад офицер по бойните системи.

— Точно така, шкипер. — О’Мали кимна в знак на съгласие. — Както казах, това за тях е стандартна тактика и от нея може да се възползва един умен капитан. Агресивните капитани винаги ще тръгнат смело напред. Онези, които се измъкнат — това на практика е равносилно на потопяване. Ние трябва да установим нов контакт, но същото важи и за тях. При скорост двадесет възела, ако минем пред тях, те ще трябва да ни гонят. Това означава, че ще издават шум. Ако някой реши да бяга, едва ли ще се подложи на такъв риск, но ако го направи, ние ще го пипнем. Не, тази тактика е за човек, който наистина иска да се приближи. Въпросът е колко от техните капитани са чак толкова агресивни?

— Достатъчно. — Морис погледна встрани. — Какво имаме за хеликоптера?

— Само един екипаж за „птичката“. Вторият ми пилот е новобранец, но операторът на бордовите системи е първокласен старшина, който е участвал в няколко акции. Момчетата от поддръжката бяха събрани набързо, най-вече от групата за постоянна готовност в Джакс. Говорих с тях и мисля, че ще се оправят без проблем.

— Имаме ли койки за всички тях? — попита Морис.

Ърнст поклати глава.

— Нямаме. Всички койки са заети.

— О’Мали, вторият ти пилот има ли опит в палубни операции?

— Не и на фрегата. Аз имам опит в това — по дяволите, аз извърших някои от системните тестове през ’78. По пътя до Ню Йорк ще трябва да се поупражняваме както през деня, така и през нощта, за да влезе вторият ми пилот в релси. Екипът беше събран набързо, шкипер. „Птичката“ дори не е от състава на оперативна ескадрила.

— Преди една минута звучеше уверен — отбеляза Морис.

— Аз съм си уверен — отвърна О’Мали. — Моите хора знаят как да използват екипировката си. Те са умни хлапета и схващат бързо. На всичкото отгоре ни е разрешено сами да си измислим позивните. — Широка усмивка. Някои неща бяха много важни за летците. Имаше и нещо, което остана неизречено, въпреки че и двамата го разбраха — това, че О’Мали нарече авиационния отдел „моите хора“, означаваше, че той не иска никаква намеса в начина, по който управляваше отдела си. Морис не искаше да спори точно сега и не му обърна внимание.

— Добре, старпом, да се огледаме наоколо. О’Мали, ще се срещнем зад носовете.

— Хеликоптерът е готов за незабавно излитане, капитане. Ще бъдем там навреме.

Морис кимна и се отправи към носовата част на фрегатата. Капитанската стълба към мостика се намираше едва на три фута от вратата на CIC и от личната му каюта. Той се заизкачва по нея, което не му беше лесно, защото краката му се подкосяваха от изтощение.