Том Клэнси - Операция „Червена буря“

— Не, по дяволите! — каза някой на висок глас. — Трябва да реагирате по-бързо. Това тук е „Виктор“ и тя няма да чака, докато вземете решение!

— Мирно! Влиза капитанът — извика Ърнст.

— Стойте си по местата — каза Морис. — Кой беше този гръмогласен копелдак?

От сумрака се появи един едър мъж. Очите му бяха заобиколени от бръчки от твърде дългото взиране срещу слънцето. Значи това беше Джери О’Мали — Чука. Морис го познаваше по гласа му от радиопредаванията, както и по репутацията му на ловец на подводници, който се интересува повече от занаята си, отколкото от повишаването в чин.

— Предполагам, че имахте предвид мен, капитане. О’Мали. Аз би трябвало да карам вашия „Сийхоук-Фокстрот“.

— Прав беше за тази „Виктор“. Една от тях разцепи бившия ми кораб почти наполовина.

— Съжалявам за това, но вие би трябвало да знаете, че Иван дава тези подводници на най-добрите си капитани. Лодките от клас „Виктор“ се управляват по-лесно от останалите им подводници, а това улеснява един умен капитан. Значи вие сте се срещнали с тази гадинка. Отвън ли ви дойде?

Морис поклати глава.

— Открихме го късно. Тъкмо излизахме от спринт, а и акустичните условия не бяха кой знае колко добри, но все пак я открихме. Едва ли е била на повече от пет мили. Пуснахме хеликоптера и тъкмо я бяхме локализирали, когато тя наруши контакта и ни мина откъм вътрешната страна.

— Да, „Виктор“ са добри в това. Аз го наричам имитация на помпа. Подводницата тръгва в една посока, след това завива рязко обратно, оставя мехур във водата, а вероятно и шумов генератор по средата му. След това се спуска под пласта и спринтира към целта. Руснаците тренират тази тактика в продължение на няколко години и ние все още нямаме ефикасен начин за противодействие срещу нея. Единственият начин е да имате умен екипаж в хеликоптера и тези момчета тук да се сработват добре.

— Ако не си чел рапорта ми, приятелю, значи можеш да четеш мисли.

— Така е, капитане. Но мислите, които разчитам, са на руски език. Имитацията на помпа е коронният номер на „Виктор“ и човек трябва да внимава, като се има предвид способността им да ускоряват и да завиват толкова бързо. Това, на което се опитвах да науча тези момчета тук, е, че когато видят, че някоя „Виктор“ завива наляво, трябва да започнат да мислят, че тя всъщност отива вдясно, при което трябва да се плъзнат напред около две хиляди ярда и да изчакат една-две минути, след което я удрят с активния хидролокатор и й пускат торпедата, преди да успее да реагира.

— Ами ако сбъркаш?

— Значи просто си сбъркал, шкипер. В повечето случаи обаче Иван е предсказуем — ако мислите като подводничар и гледате на тактическата ситуация от неговата, а не от вашата гледна точка. Не можете да го спрете да ви избяга, но неговата задача е да се приближи до целта, а вие можете да му усложните живота, ако го направи.

Морис се втренчи в очите на О’Мали. Не му харесваше, че загубата на първия му кораб беше анализирана толкова красноречиво. Само че сега Морис нямаше време за такива мисли. О’Мали беше професионалист и ако имаше човек, който можеше да се справи с „Виктор“ при евентуална среща, то това беше той.

— Готов ли си?

— „Птичката“ е във въздушната станция. Ще се присъединим към вас, когато завиете зад носовете. Исках да поговоря с ПЛБ екипа, докато все още имаме време. Външен ПЛБ обръч ли ще бъдем?

— Вероятно. С нашия буксирен хидролокатор едва ли ще ни сложат откъм вътрешната страна. За конвойната мисия може да се наложи да работиш с англичанин.

— Става. Ако искате да чуете моето мнение, тук имаме един доста стабилен ПЛБ екип. Можем доста да усложним живота на лошите момчета. Вие не бяхте ли на „Роджърс“ преди няколко години?

— Когато ти беше на „Муус“. Работили сме заедно два пъти, но не сме се срещали. Моята позивна беше „Рентген-Майк“ по време на учението срещу „Скейт“.

— Знаех си, че ви познавам отнякъде. — О’Мали се приближи и заговори по-тихо. — Колко е зле там?

— Доста зле. Изгубихме линията G-I-UK. Получаваме добра SURTASS информация, но мога да се обзаложа, че много скоро Иван ще започне да атакува SURTASS корабите ни. Между заплахата по въздух и заплахата от подводници — не знам. — На лицето му беше изписано повече, отколкото казваха думите му. Близки приятели бяха мъртви или безследно изчезнали. Първият му кораб беше разцепен наполовина. Морис чувстваше умора, която не можеше да бъде премахната само със сън.

О’Мали кимна.