Том Клэнси - Операция „Червена буря“

— Има неизправности в някои от обшивките на ракетните двигатели — обясни инженерът.

— „Неизправности“ означава, че ще се взривят, така ли?

— Възможно е — призна инженерът.

— Страхотно — каза майор Накамура. — Задачата ми е да изведа това чудовище на седемнадесет мили над земята, а ти ми казваш, че не се знае кой ще излезе в орбита — аз или ракетата!

— Когато една такава ракета се взриви, ефектът не е кой знае какъв. Тя просто се разчупва на няколко парчета, които изгарят от само себе си.

— Предполагам, че от разстояние седемнадесет мили това наистина не изглежда кой знае какво — но я си представи какво ще стане, ако копелето се взриви на двадесет фута от моя F-15! — „Очаква ме едно дълго падане надолу“ — помисли си Зайо.

— Съжалявам, майоре. Този ракетен двигател е отпреди почти десет години. Никой не е проверявал дали са спазени условията за съхранение след присъединяването на двигателя към бойната глава. Проверихме го с рентгенови лъчи и ултразвук. Мисля, че е в изправност, но може и да греша — каза човекът от „Локхийд“. От наличните шест ASAT ракети в три бяха открити пукнатини в отсека за твърдото гориво. Останалите три бяха под въпрос. — Истината ли искате да чуете, или искате да ви излъжа нещо?

— Трябва да я изведете, майоре — каза заместник-командващият Тактическото въздушно командване. — Решението е ваше.

— Можем ли да я закрепим така, че двигателят да не се включи, преди да се отдалеча на достатъчно голямо разстояние?

— Колко време ще ви бъде необходимо? — попита инженерът.

Зайо обмисли скоростта и маневреността на самолета си на такава височина.

— Да речем десет или петнадесет секунди.

— Ще трябва да направя малки промени в програмата, но това няма да представлява проблем. Ще трябва обаче да се уверим, че ракетата ще запази достатъчна скорост, за да задържи необходимата за изстрелването й височина. Сигурна ли сте, че времето ще ви стигне?

— Не. Ще трябва да проверим това на симулатора. С колко време разполагаме за подготовка?

— Минимум два, максимум шест дни. Зависи от флота — отвърна генералът.

— Страхотно.

— Ето някои добри новини — обяви Толанд. — Един изтребител F-15 на ВВС летял над бърз конвой източно от Азорските острови. Два беъра се приближили в търсене на кораби и изтребителят свалил и двата. Това прави три за последните четири дни. Нападенията на „Бекфайър“, изглежда, са били прекратени.

— Какво е местоположението им? — попита полковникът.

Толанд прокара ръка по картата, сверявайки дължината и ширината с цифрите от телеграмата.

— Изглежда, че са някъде тук, а данните са отпреди двадесет минути.

— Какво ще кажете за танкерите им? — попита командирът на флотския изтребител.

— Не и за толкова кратко време.

— Можем да стигнем дотам с два изтребителя, ако ги снабдим с конформни резервоари, но това ни дава само двадесет минути на мястото, по-малко от пет на форсаж и десет минути резерва за обратното завръщане. — Командирът на изтребителя подсвирна. — Рисковано. Твърде рисковано. Ще трябва да забравим за това.

Иззвъня един телефон и командирът на базата го вдигна.

— Полковник Малори. Да… много добре, тръгвайте. — Той затвори. В стаята на дежурните, намираща се на половин миля оттам, се включиха алармените звънци. Летците изтребители се втурнаха към самолетите си. — Иван е решил спора ни, командир. Вашите радарни самолети докладват за силно заглушаване, което се насочва към нас от север.

Командирът изтича през вратата и скочи в един джип.

Пътуването от щабквартирата на SACLANT продължи десет минути. Морските пехотинци на главния портал проверяваха внимателно всички и всичко, дори и шевролета със знамето с три звезди на него. Автомобилът продължи покрай брега сред непрекъсваща трескава дейност. По поставените върху улиците релси се движеха влакови композиции, ремонтните и изпитателните работилници работеха денонощно. Дори и ресторантът „Макдоналдс“ край пътя работеше двадесет и четири часа в денонощието и хранеше с хамбургери мъжете, които успяваха да отделят няколко минути за ядене. Да прекарат поне един ден на сушата, беше много важно за моряците. Автомобилът зави надясно от доковете, премина покрай кейовете за подводници и стигна до кейовете за ескадрени миноносци.

— Корабът е чисто нов, на вода е само от един месец, достатъчно време за калибриране на електрониката — каза адмиралът. — По време на транзитния преход от Сан Диего капитан Уилкинс е провел интензивни учения, но без хеликоптери. Тихоокеанският флот си задържа хеликоптерите, а и аз не мога да ти дам редовно хеликоптерно попълнение. Останал ни е само един „Сийхоук-Ф“, прототип, който преминава изпитания в Джаксънвил.