Том Клэнси - Операция „Червена буря“

Пилотът натисна един превключвател и в слушалките му се чуха звуците от хидролокатора. „Ние търсим много слаб сигнал“ — напомни си мислено той.

— Може да е и шум от пара. Приготви се да вдигнеш хидролокатора. Отивам на изток за триангулиране.

Две минути по-късно техният хидролокаторен предавател беше потопен във водата за шести път. Сега контактът беше нанесен върху бордовия тактически екран на хеликоптера, който се намираше на контролното табло между пилота и втория пилот.

— Тук имаме два сигнала — каза Ралстън. — Разстоянието между двата е около шестстотин ярда.

— И аз така мисля. Да отидем да проверим по-близкия. Уили…

— Кабелът е в нормата, готов съм да го вдигна, шкипер.

— Вдигай. Ромео, тук Чук. Получихте ли данните?

— Положително, Чук — отвърна Морис. — Проверете южния.

— Точно това правим в момента. Изчакайте. — Докато летеше към по-близкия контакт, О’Мали не изпускаше от погледа си уредите на таблото. Хеликоптерът отново застана неподвижно над водата. — Спускай.

— Контакт! — каза минута по-късно старшината. Той разгледа линиите на екрана си и ги сравни мислено с данните, с които разполагаше за съветските подводници. — Оценявам този контакт като шум от пара и двигателен шум на атомна подводница, пеленг две-шест-две.

О’Мали слуша в продължение на тридесет секунди. След това на лицето му се изписа широка усмивка.

— Това наистина е атомна лодка! Ромео, тук Чук, имаме вероятна подводница по пеленг две-шест-две от нашата позиция. Придвижвам се, за да установя точното местоположение.

Десет минути по-късно те вече имаха точните координати на контакта. О’Мали се насочи право към тях и спусна хидролокатора си точно над контакта.

— Клас „Виктор“ — каза хидроакустикът на борда на фрегатата. — Виждате ли честотната линия? Това е „Виктор“ с включен на минимална мощност реактор.

— Чук — обади се Морис по радиото. — Тук Ромео. Имате ли някакви предложения?

О’Мали се отдалечаваше от контакта, след като беше оставил димка, за да маркира местоположението му. Поради условията на повърхността подводницата вероятно не беше чула хеликоптера, а ако го беше чула, знаеше, че ще бъде в най-голяма безопасност, ако си седи на дъното. Американците разполагаха само със самонасочващи се торпеда, които не можеха да открият подводница на дъното. След изстрелването си те или щяха да се движат в кръг, докато им свършеше горивото, или щяха да се забият директно в дъното. О’Мали можеше да включи активния си хидролокатор и да се опита да изкара подводницата от дъното, но активният хидролокатор не беше толкова ефикасен в толкова плитка вода. А и какво щеше да стане, ако Иван не се помръднеше? Хеликоптерът имаше гориво само за още един час. Пилотът взе решение.

— „Батълакс“, тук Чук. Чувате ли ме, край?

— Доста време ти трябваше да се решиш да ни се обадиш, Чук — отвърна веднага капитан Перин. Британската фрегата наблюдаваше внимателно търсенето.

— Имате ли на борда си „Марк-11“?

— Можем да ги натоварим за десет минути.

— Ще ви чакаме. Ромео, одобрявате ли VECTAC?

— Положително — отговори Морис. Подходът на векторна атака беше идеален, а и той беше твърде въодушевен от онова, което се случваше, за да се сърди на О’Мали, че се беше обърнал направо към англичаните. — Имате разрешение за стрелба.

О’Мали кръжеше на височина хиляда фута и чакаше. Това беше истинска лудост. Дали Иван наистина си седеше там? Дали чакаше някой конвой да мине покрай него? Шансът подводницата да беше чула хеликоптера бе петдесет на петдесет. Ако беше чул хеликоптера, дали не искаше да привлече и фрегатата, за да може да я атакува? Системният му оператор наблюдаваше напрегнато екрана на хидролокатора за промени в сигнала на контакта. Засега такива нямаше. Не се виждаше увеличаване на мощността на двигателя, не се чуваха механични шумове. Абсолютно нищо, с изключение на свистенето на реактор на минимална мощност — звук, който не можеше да бъде уловен от разстояние, по-голямо от две мили. Нищо чудно, че няколко други преди тях бяха търсили безуспешно. Той откри, че се възхищава от смелостта на съветския капитан.

— Чук, тук Брадвичка.

О’Мали се усмихна на себе си. За разлика от американските процедури, британците даваха на хеликоптерите си имена, свързани с кораба, на който бяха базирани. Така например, хеликоптерът на „Брейзън“ 31 31 От англ. нахалник. имаше позивна Хъси 32 32 От англ. нахалница. . Този на „Батълакс“ 33 33 От англ. бойна брадва. се наричаше Брадвичка.