Том Клэнси - Операция „Червена буря“

— Това е проблемът на всички летци. Ако на всеки пет минути не им повтаряш колко са велики, те изпадат в депресия — каза усмихнато Морис. Ед вече не беше човекът, който едва си бе отворил устата на вечерята миналата вечер. — Дъг, имаш ли нужда от нещо, което може да е на борда?

— Може би няма да е зле да си разменим малко храна?

— Няма проблем. Изпрати артелчика си. Сигурен съм, че ще успеем да уредим нещо. — Морис погледна часовника си. — Остават още три часа до отплаването. Хайде да си вземем по един сандвич и да обсъдим някои неща. Имам една идея как да заблудим съветските бомбардировачи, която искам да ви изложа…

Три часа по-късно два влекача „Моран“ изтеглиха фрегатите от кейовете им. „Рубен Джеймс“ се движеше бавно през мръсната вода, включил турбинните си двигатели на мощност, която му осигуряваше скорост от шест възела. О’Мали наблюдаваше процедурата от дясната седалка на хеликоптера си. Неговата работа беше да внимава за вероятна руска подводница на изхода на пристанището, въпреки че четири патрулни самолета „Орион“ непрекъснато прочесваха зоната. Подводницата, която бяха унищожили преди два дни, вероятно беше изпратена със задачата да проследи конвоя, след което да подаде указания на съветските бомбардировачи и най-накрая сама да се приближи до конвоя и да го нападне. Подводницата беше унищожена, но това не означаваше, че отплаването на конвоя е тайна. В Ню Йорк живееха осем милиона души и все някой от тях седеше на балкона си с бинокъл в ръце и каталогизираше корабите по вид и брой. Този човек щеше да направи един съвсем обикновен телефонен разговор и данните щяха да бъдат в Москва само след няколко часа. Други подводници щяха да се приближат към конвоя. Още щом излезеха от наземното въздушно покритие, съветските разузнавателни самолети щяха да започнат да ги търсят, следвани от въоръжените с ракети „Бекфайър“.

„Толкова много кораби“ — помисли си Морис. Те преминаха край редица контейнеровози, натоварени с танкове, бойни машини и бойци на цяла бронирана дивизия. Други бяха натоварени с контейнери, които можеха да бъдат разтоварени върху камиони за незабавно изпращане на фронта, като съдържанието им беше записано в компютър, за да се осигури бързата им доставка до местоназначението. Ед се сети за излъчваните по телевизията репортажи за сухопътните сражения в Германия. Точно затова беше всичко. Мисията на флота беше да задържи морските пътища отворени, за да бъдат доставени инструментите, от които бойците в Германия имаха нужда. Корабите трябваше да преминат през океана.

— Как върви? — попита Калоуей.

— Не е зле — отговори Морис на репортера. — Имаме перкови стабилизатори и корабът не се клати много. Ако имате някакъв проблем, нашият санитар може би ще измисли нещо. Не се срамувайте да го питате.

— Ще се опитам да не ви преча.

Морис кимна приятелски на журналиста на „Ройтерс“. Той се беше обадил само един час преди да пристигне, но, както изглежда, беше професионалист, или поне имаше достатъчно голям опит, за да опакова всичките си вещи само в една чанта. Журналистът получи последната празна койка в офицерските помещения.

— Адмиралът ви твърди, че сте един от най-добрите му капитани.

— Предполагам, че скоро ще разберем дали е бил прав — отвърна Морис.

Първите два дни всичко вървеше добре. Ескортът отплава първи, като не спираше да прочесва с хидролокаторите си плитките крайбрежни води, търсейки подводници. Търговските кораби последваха бойните и бавно се подредиха в осем колони от по десет кораба. Конвоят се движеше със скорост двадесет възела и бързаше да достави товара си. Под прикритието на масивен чадър от самолети с наземно базиране корабите се придвижваха на скорост по почти права линия през първите четиридесет и осем часа и преминаха покрай бреговете на Ню Ингланд, Източна Канада, остров Сейбъл и Големите брегове. Лесната част от пътуването вече беше зад тях. Напускайки бреговите води, за да навлязат в Атлантическия океан, те се отправяха към неизвестното.

— За начина, по който ще изпращам дописките си… — каза Калоуей на Морис.

— Два пъти дневно можете да използвате спътниковия ми предавател, стига да не пречите на официалния трафик. Наясно ли сте, че дописките ви ще бъдат прочетени в Норфолк, за да не се допусне изтичане на поверителна информация?

— Напълно. Капитане, повярвайте ми, докато съм с вас, няма да разкрия нищо, което може да застраши кораба ви! Тази година имах достатъчно вълнения в Москва.