Том Клэнси - Операция „Червена буря“

— Хората ми?

— Намерихме шестима, включително и вас. Двама са ранени, но все още могат да летят. Останалите са в болница.

Наблизо кацна втори хеликоптер. От него слезе генералът на десантчиците и се приближи до полковника.

— Радвам се да ви видя жив.

— Благодаря, другарю генерал. Продължавате ли спасителните операции?

— Да. Отделих два хеликоптера за тази цел. Какво се случи?

— Американците започнаха нападение с тежки бомбардировачи. Ние не ги видяхме, но по смущенията разбрахме какво става. Между бомбардировачите е имало и изтребители. Бомбардировачите избягаха, когато се приближихме към тях. — Полковникът от ВВС се опита да се измъкне с чест от ситуацията, а генералът се въздържа и не го обори. Базата беше място, на което подобни неща не бяха неочаквани. МиГ-овете не можеха да си позволят да пренебрегнат американското нападение. Нямаше смисъл да наказва полковника.

Генералът вече беше поискал с радиограма допълнителни изтребители, но не очакваше, че ще му бъдат осигурени. Според плана той нямаше да се нуждае от подкрепления, но в плана пишеше също и че той трябваше да задържи острова без подкрепления само в продължение на две седмици. За това време Германия трябваше да бъде завладяна напълно и сухопътната битка в Европа трябваше да е завършила. Получените от фронта доклади бяха просто украсени повторения на новините от Радио Москва. Червената армия настъпваше към Рейн — но тя настъпваше към Рейн още от първия ден на проклетата война! Странно беше, че не се споменаваха имената на градовете, които биваха атакувани ежедневно. Шефът на неговото разузнаване залагаше на карта живота си, като слушаше предаванията на западните радиостанции — действие, което КГБ определяше като предателство, — за да получи някаква представа какво ставаше на фронта. Ако западните доклади бяха верни — той не им вярваше, — кампанията в Германия беше абсолютна бъркотия. Докато положението не се оправеше, той беше уязвим.

Щеше ли НАТО да се опита да завземе острова? Оперативният му офицер твърдеше, че това е невъзможно, освен ако американците не успеят първо да унищожат бомбардировачите с голям обсег на действие, които излитаха от Кировск, а смисълът на завземането на Исландия беше да се попречи на американските самолетоносачи да направят точно това. Следователно, поне на хартия, генералът трябваше да очаква засилени въздушни атаки, срещу които можеше да се защити със своите зенитно-ракетни установки. Само че той не беше станал дивизионен командир, като беше разлиствал хартии.

— Какво, по дяволите, стана? — Капитанът вдигна очи и видя забитата в ръката му тръба. Последното нещо, което си спомняше, беше, че се намираше на мостика по средата на следобедната вахта. Сега илюминаторът от дясната страна на каютата му беше покрит. Затъмнен кораб — това означаваше, че вече е нощ.

— Вие припаднахте, капитане — отвърна главният санитар. — Недейте…

Капитанът се опита да стане. Главата му се вдигна на около осемнадесет инча над възглавницата, преди силите да го напуснат.

— Трябва да си починете. Имате вътрешен кръвоизлив, шкипер. Миналата нощ повръщахте кръв. Според мен имате спукана язва. Защо не ми се обадихте? — Старшината държеше шишенце таблетки маалокс. „Защо хората винаги се правят на умници?“ — Кръвното ви е паднало с двадесет пункта и вие едва не изпаднахте в шок. Това вашето не е просто някаква си стомашна болка, капитане. Може да се наложи да ви оперират. Насам вече е тръгнал хеликоптер, който ще ви евакуира на брега за оказване на медицинска помощ.

— Не мога да напусна кораба. Аз…

— Заповед на лекаря, капитане. Ако ми умрете, ще ми лепнат петно в досието. Съжалявам, сър, но ако не получите веднага медицинска помощ, ще загазите здравата. Тръгвате за сушата.

— Добро утро, Ед. — Командващият Американския надводен флот в Атлантическия океан седеше зад бюро, покрито с телеграми, които, изглежда, бяха подредени по купчинки. Какво ти утро — беше един часът след полунощ. Морис не бе напускал Норфолк, откакто бе пристигнал призори предишния ден. Ако се върнеше у дома, трябваше отново да си легне…

— Добро утро, сър. Какво мога да направя за вас? — На Морис не му се сядаше.

— Искаш ли да се върнеш на вода? — попита COMNAVSURFLANT без заобикалки.

— С какво?

— Капитанът на „Рубен Джеймс“ е получил спукване на язва. Докараха го тази сутрин. Корабът му трябва да пристигне след един час с останалите от Тихоокеанския флот и ще бъде прикрепен за охрана на конвой. В момента един голям конвой се събира в пристанище Ню Йорк. Осемдесет кораба, всичките бързи, всичките големи, натоварени с тежко оборудване за Германия. Конвоят ще отплава след четири дни с американо-британски ескорт, като ще му бъде осигурена и авионосна поддръжка. „Рубен Джеймс“ ще остане в пристанището само колкото е необходимо да бъде натоварен с боеприпаси и провизии. Тази вечер ще отплава за Ню Йорк заедно с британския кораб „Батълакс“. Искам да поемеш командването на „Рубен Джеймс“, ако, разбира се, си готов. — Адмиралът се вгледа внимателно в Морис. — Корабът е твой, стига да го искаш. Искаш ли го?