Том Клэнси - Операция „Червена буря“

— Трябва да се върна на фронта — каза Алексеев на шефа си.

— Да, но няма да се приближаваш на по-малко от пет километра от фронтовата линия, Паша. Не мога да си позволя да те загубя точно сега.

Върховният главнокомандващ силите на НАТО за Европа гледаше своята справка. Почти половината от резервите му бяха включени в боя, а руснаците, изглежда, имаха безкрайни попълнения от бойна техника и бойци и ги придвижваха напред. Неговите части нямаха време да се реорганизират и предислоцират. НАТО беше изправен пред кошмара на всеки войник — съюзът можеше единствено да реагира на ходовете на противника, без да има почти никакъв шанс да поеме инициативата в свои ръце. Засега положението беше под контрол — но този контрол висеше на косъм. Върху картата му беше отбелязано, че на югоизток от Хамелн е разположена една британска бригада. В действителност там имаше само един подсилен полк, съставен от изтощени бойци и повредена бойна техника. Единствено артилерийската и въздушната поддръжка бяха позволили на това подразделение да задържи позициите си, но и това нямаше да бъде достатъчно, ако частите му не получеха нова техника. Най-страшното беше, че запасите от боеприпаси на НАТО бяха намалели до необходимото за две седмици, а доставките от САЩ бяха сериозно затруднени от нападенията срещу конвоите. Какво можеше да каже на хората си? Да намалят броя на използваните боеприпаси, когато единственият начин да спрат руснаците беше да използват всяко налично оръжие?

Започваше сутрешният доклад на разузнаването. Шеф на разузнаването на НАТО беше германски генерал, който дойде придружен от холандски офицер, носещ една видеокасета. Началникът на разузнаването знаеше, че когато ставаше въпрос за нещо толкова важно, SACEUR искаше да види оригиналните данни, а не само аналитика. Холандският офицер включи видеото.

На екрана се появи компютърна карта, върху която бяха нанесени военни части. Двете минути запис на касетата показаха данни, събирани в продължение на пет часа. Записът беше пуснат няколко пъти, за да могат офицерите да различат зависимости.

— Господин генерал, според нас Съветите изпращат шест дивизии срещу Алфелд. Движението, което виждате по главния път от Брауншвайг, е първата от тези дивизии. Другите идват от резервите на техния театър, а тези две, които идват от юг, са резервни формации от северната им армейска група.

— Значи според вас те са избрали това място за център на атаката си? — попита SACEUR.

— Да. — Генералът кимна. — Това е мястото на срещата на техните дивизии.

SACEUR се намръщи. Най-рационалното решение беше частите на НАТО да се оттеглят зад река Везер, за да скъсят отбранителните си линии и да се прегрупират. Но това означаваше да бъде изоставен Хановер. Германците никога нямаше да приемат подобно решение. Тяхната национална стратегия за защита на всеки дом и всяко поле бе нанесла големи поражения на руснаците, но същевременно беше разпръснала натовските единици по твърде широк фронт. Германските политици никога нямаше да приемат подобно стратегическо отстъпление. Западногерманските подразделения щяха да се бият сами, ако им се наложеше, и той виждаше това в очите на шефа на разузнаването си. „В крайна сметка — призна си той, — ако някой нахлуеше в Ню Хемпшир, щях ли да се оттегля в Пенсилвания?“

Един час по-късно половината от наличните резерви на НАТО се насочваха на изток от Оснабрюк към Хамелн. Битката за Германия щеше да бъде спечелена или загубена на десния бряг на река Везер.

Завръщащите се изтребители нямаха много време за почивка. Веднага след кацането им британските и американските наземни разчети ги презареждаха с гориво и боеприпаси. Сега руснаците атакуваха британските летища в северната част на страната много по-внимателно. Американските въздушнопреносими радари, които осигуряваха поддръжка на британските „Нимрод“ и „Шакълтън“, затрудняваха двумоторните съветски бомбардировачи „Блайндър“, които излитаха от базата Андоя в Норвегия. Изтребители „Торнадо“ от Кралските военновъздушни сили патрулираха на двеста мили от брега, докато американските пилоти си почиваха. Няколко съобразителни командири на екипажи бяха нарисували червени звезди под кабините на своите самолети. Офицерите от разузнаването разглеждаха записите от оръдейните камери и записите на съветските радари.

— Изглежда, че сме им нанесли загуби — прецени Толанд. Броят на съветските самолети, които пилотите твърдяха, че са свалили, беше твърде голям, но това беше нещо нормално при пилотите на изтребители.