Том Клэнси - Операция „Червена буря“

— Върнете се на изток — заповяда той на изтребителите си.

Сега екипажите на B-52 наистина бяха нервни. Един от ескортиращите ги праулери беше засякъл радиопредаванията на съветските изтребители, а друг за миг бе уловил отражение от техните радари за въздушно прехващане откъм югозапад. Изтребителите също се насочиха на юг. Те вече се намираха на сто и петдесет мили от Кефлавик и преминаваха над исландския бряг. Командващият операцията оцени ситуацията и заповяда на бомбардировачите да променят леко курса си към север.

Бомбардировачите не носеха бомби, а само мощни радарни заглушители, проектирани да осъществяват прикритие за други бомбардировачи, докато стигнат целите си в Съветския съюз. Под тях втората ескадрила F-14 се отправяше надолу към източните склонове на ледника Ватна. Те бяха придружени от четири праулера на ВМФ, които им осигуряваха допълнителна защита против ракети въздух-въздух в случай, че МиГ-овете се приближаха твърде много.

— Започвам да засичам въздушнопреносими радари, пеленг две-пет-осем. Изглежда, приближават — докладва един „Праулер“. Друг засече същия сигнал и разстоянието беше триангулирано на петдесет мили. Достатъчно близо. Командващият операцията летеше на „Праулер“.

— Кехлибарена луна. Повтарям, Кехлибарена луна.

Бомбардировачите се обърнаха на изток и се спуснаха надолу, отваряйки бомбените си люкове и изпускайки тонове алуминиеви диполни отражатели, през които не можеше да проникне лъчът на никой радар. Когато видяха това, американските изтребители откачиха подвесните си резервоари и праулерите се отделиха от бомбардировачите и започнаха да орбитират малко по на запад от облака диполни отражатели. Сега идваше ред на трудната част. Изтребителите на двете страни се приближаваха един към друг с обща скорост над хиляда мили в час.

— Куиър тук — обади се командващият операцията.

— Блеки тук — потвърди пилотът на VF-41.

— Джоли тук — отвърна пилотът на VF-84. Всички бяха заели позициите си.

— Действайте. — Четирите праулера включиха уредите си за подавяне на прицелните радари на ракетите.

Дванадесетте F-14 от авиогрупата „Веселия Роджър“ бяха подредени в редица на височина тридесет хиляди фута. По команда те едновременно включиха прицелните радари на своите ракети.

— Американски изтребители! — извикаха няколко съветски пилота. Техните системи моментално им показаха, че радарите на вражеските изтребители са захванали техните машини.

Командирът на съветските изтребители не беше изненадан. Нямаше начин американците да изпратят бомбардировачи без подходящия ескорт. Той нямаше да им обърне внимание и щеше да се насочи към бомбардировачите, както го бяха учили по време на ученията. Радарите на МиГ-овете бяха заглушавани толкова силно, че обхватът им намаля наполовина и те все още не можеха да открият никакви цели. Командирът заповяда на летците си да внимават за ракети, защото беше уверен, че ще успеят да се измъкнат от всяка ракета, която забележеха. След това нареди на самолетите си да увеличат скоростта си. Най-накрая той нареди всичките му резерви, с изключение на два самолета, да напуснат Кефлавик и да му осигурят подкрепа на изток.

На американците им бяха необходими само няколко секунди, за да захванат целите си. Всеки F-14 носеше четири ракети „Спароу“ и четири „Сайдуиндър“. Първи бяха изстреляни ракетите „Спароу“. Във въздуха имаше шестнадесет МиГ-а. Срещу повечето от тях бяха изстреляни по две ракети, но „Спароу“ бяха с радарно насочване и американските изтребители трябваше да останат по местата си, докато ракетите им не улучеха целта си. Това носеше риск от навлизане в обхвата на съветските ракети, а F-14 не бяха снаряжени със защитно оборудване за радарно подавяне.

Американците бяха заели позиция откъм слънцето спрямо руснаците. Първите ракети стигнаха съветските изтребители точно когато радарите им започнаха да проникват през смущенията. Един МиГ беше взривен и това предупреди колегите му. Съветските самолети започнаха да правят резки движения нагоре-надолу, а някои пилоти започнаха да правят остри завои, когато видяха насочващите се срещу тях ракети. Въпреки това, още четири „Спароу“ улучиха целите си, като свалиха три и повредиха тежко четвърти самолет; последният се обърна назад и се отправи към базата.

Американската ескадрила зави веднага щом изстреля ракетите си и се втурна на североизток, последвана от руснаците. Съветският командир беше успокоен от лошата ефективност на американските ракети, но бе вбесен от загубата на петте си самолета. Останалите му самолети включиха на форсаж и прицелните им радари започнаха да пробиват американските смущения. Сега беше негов ред. Те се движеха на североизток и очите им се местеха от предното стъкло към радарните екрани, за да определят целите. Никой от съветските пилоти не погледна под себе си. Водещият МиГ най-после успя да захване цел и пусна две ракети по нея.