Том Клэнси - Операция „Червена буря“

— Господи! — каза старшият офицер на борда на командния „Лиърджет“, като премигна и се отдръпна от телевизионния екран. Неколкостотин фунта стомана и керамика току-що се бяха изпарили. — Целта е унищожена, повтарям, целта е унищожена!

Телевизионният приемник беше свързан с Космическото командване, където беше дублиран от радарна картина. Масивният спътник вече представляваше разширяващ се облак от орбитиращи отпадъци.

— Целта е неутрализирана — каза един по-спокоен глас.

Загубата на сигнала от спътника „Космос 1801“ беше отбелязана само няколко секунди след унищожаването му и не изненада съветските космически експерти, защото 1801 беше изразходвал маневрените си двигатели преди няколко дни и представляваше лесна цел. На площадката за изстрелване на космодрума Байконур стоеше ракета-ускорител F-1M. В рамките на два часа щеше да започне съкратена процедура за изстрелване, но отсега нататък способността на Съветския ВМФ да локализира конвои и бойни флотилии щеше да бъде заплашена.

— Е? — попита Зайо, докато слизаше от самолета си.

— Поражение. Имаме запис — отвърна един майор. — Получи се.

— След колко време мислите, че ще изстрелят нов? — „Ако сваля още един, ще бъда ас!“

— Смятаме, че в момента руснаците имат готов за изстрелване спътник. Могат да го изстрелят в рамките на дванадесет до двадесет и четири часа. Не знаем с колко резервни разполагат.

Накамура кимна. ВВС имаха общо шест ASAT ракети. Това може би щеше да бъде достатъчно, а може би не. Една успешна мисия все още не означаваше, че ASAT ракетите са надеждно оръжие. Тя се отправи към щаба на ескадрилата, за да си вземе понички и кафе.

— По дяволите, Паша! — изруга Главком-запад. — Не съм си взел за заместник генерал-полковник, за да го оставям да се прави на дивизионен командир. Я се погледни! Можело е да загубиш главата си!

— Имахме нужда от пробив. Командирът на танковата дивизия беше убит, а заместникът му беше твърде млад. Аз осъществих пробива.

— Къде е капитан Сергетов?

— Майор Сергетов — поправи го Алексеев. — Той се справи отлично със задълженията си, но беше ранен в ръката и сега го преглеждат. Така. Какви подкрепления сме изпратили на 8-а гвардейска армия?

Двамата генерали се приближиха до една голяма карта.

— Тези две танкови дивизии са вече на път и ще пристигнат след десет-дванадесет часа. Какво е положението?

— Можеше да бъде и по-добре — призна Алексеев. — Там имаше три моста, но някакъв откачен започна да засипва града с ракети и разби двата. Остана само един използваем. Успяхме да прехвърлим един механизиран батальон и няколко танка на другия бряг, преди германците да унищожат моста. Нашите части имат достатъчно голяма артилерийска поддръжка, а когато тръгвах за насам, десантните лодки и понтонното оборудване вече бяха на път. Човекът, който ме смени, ще се опита да подсили частите си веднага щом успее да прехвърли достатъчно сили на отсрещния бряг.

— Противодействието?

— Слабо, но теренът е по-благоприятен за тях. Според мен разполагат с около един полк, съставен от останките на разбитите натовски части. Имат няколко танка, но разполагат най-вече с механизирана пехота. Имат и голяма артилерийска поддръжка. Когато тръгвах, съотношението на силите беше изравнено. Ние имаме по-голяма огнева мощ, но по-голямата част от нея се намира на нашия бряг на Лайне и не може да мръдне оттам. Всичко зависи от това, кой първи ще успее да получи подкрепления.

— След като си напуснал бойното поле, НАТО е включил самолетите си в боя. Нашите ВВС се опитват да ги задържат, но, както изглежда, НАТО има превъзходство във въздуха.

— Не можем да чакаме нощта. Тези копелета са господари на небето през нощта.

— Да тръгнем сега?

Алексеев кимна, като си мислеше какви жертви щеше да даде „неговата“ дивизия.

— Веднага след като успеем да сглобим лодките. Трябва да разширим контролираната от нас брегова ивица на два километра, след което да прехвърлим понтонните мостове. Какви подкрепления изпраща НАТО?

— Прехванатите радиопредавания говорят за две бригади, които вече са на път. Една британска и една белгийска.

— Едва ли ще се задоволят само с това. В НАТО сигурно знаят какво можем да направим, ако се възползваме от този пробив. 1-ва гвардейска танкова армия е в резерва ни…