Том Клэнси - Операция „Червена буря“

— Прието, едно-нула-четири излита.

Зайо спусна купола. Началникът на наземния екип се изпъна мирно и й отдаде чест. Накамура му отвърна със замах, натисна ръчките си за управление на газта леко напред и наподобяващият куц щъркел изтребител се придвижи към пистата за излитане. Една минута по-късно Накамура беше във въздуха и докато насочваше своя „Ийгъл“ към висините, бе изпълнена с усещане за мощ.

„Космос 1801“ тъкмо завършваше обиколката си на юг и завиваше край Магелановия проток, за да се насочи на север над Атлантическия океан. Орбиталната му траектория щеше да го прекара на двеста мили от американския бряг. Техниците в наземната станция за управление подготвиха превключвателя на мощния радар за морско наблюдение. Те бяха сигурни, че в открито море има американска авионосна бойна група, но не знаеха точното й местоположение. Три полка бомбардировачи „Бекфайър“ чакаха информацията, която щеше да им позволи да повторят постижението си от втория ден на войната.

Накамура придвижи изтребителя си под опашката на танкера и операторът сръчно вкара сондата на кабела за презареждане в задната част на самолета й. Пет хиляди литра гориво бяха прехвърлени в резервоарите й само за няколко минути и малък облак керосинови изпарения се издигна в небето, когато кабелът бе откачен.

— Гъливер, тук едно-нула-четири, край — каза тя по радиото.

— Едно-нула-четири, тук Гъливер — отвърна полковникът от пътническото отделение на един „Лиърджет“, който кръжеше на височина четиридесет хиляди фута.

— Презареждането е приключено. Готова съм. Всички бордови системи показват зелено. Орбитирам при точка Сиера. Готова за започване на изкачване за прехващане. Чакам инструкции.

— Прието, едно-нула-четири.

Майор Накамура кръжеше в малък кръг. Тя не искаше да изгуби нито капка от горивото, което щеше да й бъде необходимо за изкачването. От време на време се наместваше леко в седалката си, което за нея представляваше изключително силна проява на емоции по време на полет, без да сваля очи от индикаторите. Накамура си нареди да контролира дишането си.

Радарите на Космическото командване засякоха съветския спътник, когато той премина над Южна Америка. Компютрите сравниха курса и скоростта му с известните данни, съпоставиха ги с позицията на Накамура и един компютър изведе няколко команди, които бяха прехвърлени към командния „Лиърджет“.

— Едно-нула-четири, премини към курс две-четири-пет.

— Завивам. — Майорът направи рязък завой със самолета си. — Курс две-четири-пет.

— Готовност… готовност — започни!

— Слушам. — Зайо натисна ръчките на газта до крайно положение и даде форсаж. Изтребителят подскочи напред подобно на пришпорен кон и само за няколко секунди достигна скоростта на звука. След това тя дръпна лоста за управление назад и машината започна да се изкачва в притъмняващото небе под ъгъл четиридесет и пет градуса, без да спира да ускорява. Зайо не гледаше навън. Очите й бяха приковани върху уредите в кабината — през следващите две минути изтребителят трябваше да поддържа точно определен профил на полета. Висотомерът се въртеше с бясна скорост. Петдесет хиляди фута, шестдесет хиляди фута, седемдесет, осемдесет, деветдесет хиляди фута. Сега в ясното, почти черно небе се виждаха звездите, но Накамура не ги забеляза.

— Хайде, миличка, намери копелето… — помисли си тя гласно.

Търсещата глава на висящата под самолета ракета ASAT се включи и започна да търси инфрачервената топлинна сигнатура на съветския спътник. Върху таблото на самолета замига една лампичка.

— Оръжието в режим на търсене! Повтарям, оръжието ми е в режим на търсене. Системата за автоматично изстрелване е активирана. Височина деветдесет и четири хиляди фута — отделяне, отделяне! — Тя усети как самолетът й се разклаща, когато тежката ракета се освободи от пилона и веднага дръпна ръчките за газта назад, за да намали мощността, като същевременно дръпна и лоста за управление назад, за да направи лупинг. Накамура провери горивото си. Изкачването на форсаж беше изпразнило почти напълно резервоарите й, но горивото щеше да й стигне за кацането в Ленгли без допълнително презареждане. Тя вече беше поела по обратния път, когато се сети, че не беше видяла ракетата. Това обаче нямаше голямо значение. Накамура зави на запад и започна да се спуска бавно към летището на брега на Вирджиния.

На борда на командния „Лиърджет“ имаше камера, която следеше полета на ракетата нагоре. Ракетният двигател на твърдо гориво горя тридесет секунди, след което бойната глава се отдели от ускорителя. Миниатюрното насочващо устройство MHV — инфрачервен топлинен сензор, вграден в плоския нос на бойната глава — отдавна вече беше открило и захванало целта. Бордовият ядрен реактор на съветския спътник излъчваше остатъчна топлина в космоса и получената по този начин топлинна сигнатура можеше да съперничи на слънчевата. Микропроцесорният мозък на MHV изчисли курса на прехващане и направи малка промяна в курса. Разстоянието между бойната глава и спътника се скъсяваше с главоломна бързина. Спътникът се движеше на север със скорост осемнадесет хиляди възела, а ракетата се устремяваше на юг със скорост над десет хиляди възела. Тогава…