Том Клэнси - Операция „Червена буря“

— Извикайте инженерните части. Прекарайте понтонните единици и десантните лодки до фронта. Те имат абсолютен приоритет. След това искам да докарате тук всички зенитни ракети и оръдия, които успеете да намерите. Всеки, който се опита да им попречи, ще бъде разстрелян на място. Уверете се, че заповедта е доведена до знанието на регулировчиците. Вървете!

Съветските танкове и пехота бяха стигнали до единствения останал здрав мост. Три пехотни машини преминаха на скорост по моста и се втурнаха да търсят укрития под обстрела на американците и белгийците. Последва ги един танк. Тежкият Т-80 премина по моста, стигна до другия бряг и беше взривен от вражеска ракета. Последваха го още два, които стигнаха до западния бряг. Тогава иззад една сграда се появи британски „Чийфтан“, който последва съветските танкове по моста. Алексеев с удивление гледаше как британската бронирана машина се вмъкна между два съветски танка, без да бъде забелязана от техните екипажи. Точно зад него се движеше американска ракета, която се заби в земята и вдигна облак прах и пръст. В началото на моста се появиха още два чийфтана. Единият беше взривен от изстрел от упор на съветски Т-80, а другият стреля и само секунда по-късно унищожи руснака. Британският танк унищожи още два съветски танка, преди да бъде разбит от баражния огън на руснаците, и докато гледаше това, Алексеев се сети за една история за някакъв смел селянин на някакъв мост, която беше чувал в детството си. Още пет съветски бронирани машини пресякоха моста.

Генералът вдигна шлемофона си и набра щабквартирата на 8-а гвардейска армия.

— Говори Алексеев. Имам една рота на отсрещния бряг на Лайне. Трябва ми поддръжка. Успяхме да пробием. Повтарям, пробихме германския фронт! Искам въздушна поддръжка и хеликоптери да атакуват натовските части на север и на юг от мост 439. Изпратете два пехотни полка, които да помогнат при преминаването на реката. Дайте ми необходимите подкрепления и цялата ми дивизия ще бъде на отвъдния бряг до полунощ.

— Ще получите всичко, с което разполагам. Понтонните ми части вече тръгнаха.

Алексеев се облегна на стената на БМП-то. Той свали манерката от колана си и отпи голяма глътка, докато наблюдаваше как пехотинците му се катерят по хълмовете под вражеския обстрел. На отсрещния бряг вече бяха преминали две пълни съветски роти. Сега врагът се опитваше да унищожи останалия здрав мост. Генералът трябваше да прехвърли поне един пълен батальон на другия бряг, ако искаше да задържи този мост повече от няколко часа. „Ще видя сметката на копелето, което стреля по мостовете ми“ — обеща си мислено той.

— Лодките и понтоните са на път, другарю генерал — докладва Сергетов. — Те имат най-голям приоритет. Регулировчиците в сектора са уведомени за това. Две зенитно-ракетни батареи са тръгнали насам и аз успях да намеря още три самоходни противосамолетни оръдия на три километра оттук. Казаха, че ще бъдат при нас след петнадесет минути.

— Добре. — Алексеев насочи бинокъла си към отсрещния бряг.

— Другарю генерал, нашите бронетранспортьори са амфибии. Защо не ги накараме да преплуват реката?

— Погледни към отсрещния бряг, Ваня. — Генералът подаде бинокъла си на капитана. Целият бряг беше покрит с камъни и бетон за предотвратяване на ерозията. За верижните машини щеше да бъде трудно, дори невъзможно, да изкачат насипите. Проклети германци! — Освен това, аз не бих опитал с по-малко от един полк. Този мост е единственият, който имаме, и няма да издържи дълго. Дори ако късметът е на наша страна, понтоните ни няма да бъдат монтирани още няколко часа. Дотогава войските ни на другия бряг ще трябва да се погрижат сами за себе си. Ще прехвърлим колкото можем повече войници и техника по моста, след което ще ги подкрепим с десантните лодки, когато те пристигнат тук. В учебниците пише, че подобно преминаване трябва да се осъществи с десантни лодки под прикритието на тъмнината или на дим. Не искам да чакам нощта, а оръдията са ми необходими, за да стрелят с бойни, а не с димни снаряди. Трябва да нарушим правилата, Ваня. За щастие, това също е записано в учебниците. Добре се справихте, Иван Михайлович. Отсега нататък вече сте майор. Не ми благодарете, заслужихте си повишението.

— Не ги изпуснахме с кой знае колко. Ако ги бяхме открили пет минути по-рано, можехме да свалим няколко. Само че… — пилотът на „Томкет“ сви рамене.

Толанд кимна. Изтребителите имаха заповед да останат извън радарния обсег на руснаците.