Том Клэнси - Операция „Червена буря“

— Виждам врага! — извика по радиото наблюдател, качен на една църковна камбанария. Само след няколко секунди артилерията започна да обстрелва предните съветски колони. Разчетите на противотанковите ракетни установки свалиха капаците на прицелните си уреди и заредиха оръжията си. Очертаваше се дълъг следобед. Танковете „Чалънджър“ на Трети кралски танков полк се настаниха в окопите си, затвориха плътно люковете си и мерачите им започнаха да се прицелват в далечните цели. Нещата бяха объркани и времето се беше оказало недостатъчно за установяването на здрава командна верига. Първи стреля един от американците. Неговата ракета TOW-2 се стрелна надолу към съветските колони, опъвайки зад себе си контролния си кабел подобно на паяжина, докато изминаваше четирите километра до един танк Т-80…

— Изравнете ги със земята! — заповяда Алексеев на командира на артилерията си. В рамките на една минута многозарядните ракетни установки на дивизията изпълниха небето с огнени дири. Оръдейният артилерийски огън увеличи броя на труповете на бойното поле. След това артилерията на НАТО също се включи в боя с цялата си мощ.

— Водещият полк понася загуби.

Алексеев гледаше мълчаливо картата. В зоната нямаше достатъчно място за подлъгващи маневри, а дори и да имаше, времето беше недостатъчно. Хората му трябваше да преминат през вражеските редици възможно най-бързо, за да завземат мостовете на река Лайне. Това означаваше, че водещите му танкови колони щяха да понесат големи загуби. Цената на пробива беше висока, но трябваше да бъде платена.

Дванадесет белгийски изтребителя F-16 се спуснаха ниско над фронта със скорост петстотин възела и засипаха предния съветски полк с тонове касетъчни боеприпаси, унищожавайки почти тридесет танка и двадесет бронетранспортьора на по-малко от километър от съюзническите позиции. Облак съветски ракети се издигна в небето и ги подгони и едномоторните самолети завиха на запад и се спуснаха ниско над земята, опитвайки се да се измъкнат. Три от тях бяха свалени и се разбиха между натовските линии, като прибавиха още жертви към нанесените от съветския огън. Командирът на британските танкове разбра, че не разполага с достатъчна огнева мощ, за да спре съветските танкове. Силите просто не бяха равни. Време беше да се оттегли, докато батальонът му все още беше боеспособен. Той нареди на ротите си да се приготвят за отстъпление и се опита да предаде същото на съседните подразделения. Но въоръжените сили на НАТО край Алфелд идваха от четири различни армии, говореха различни езици и използваха различни радиочестоти. Времето се беше оказало недостатъчно да бъде определен главнокомандващ на отбранителните сили край града. Германците не искаха да отстъпят. Евакуацията на населението все още не беше приключила и германските войници нямаше да напуснат позициите си, докато съгражданите им не преминеха в безопасност на отсрещния бряг на реката. Американците и белгийците започнаха да се изтеглят по командата на британския полковник, но германците останаха по местата си. В резултат на това в редиците на НАТО настъпи хаос.

— Предните наблюдатели докладват, че вражески единици се оттеглят отдясно, повтарям, вражески единици, изглежда, отстъпват откъм северната страна на града.

— Втори полк да се придвижи на север, да заобиколи и да се насочи към мостовете възможно най-бързо. Загубите нямат значение, просто завземете проклетите мостове! Оперативният офицер, не отслабвайте натиска върху всички вражески единици. Целта ни е да ги загащим от тази страна на реката и да ги унищожим, ако е възможно — заповяда Алексеев. — Сергетов, елате с мен. Трябва да отида до фронта.

Алексеев знаеше, че по време на атаката беше загубил по-голямата част от водещия си полк, но постигането на целта си струваше загубите. За да стигнат до мостовете, силите на НАТО трябваше да придвижат частите си през един разрушен град, а това, че вражеските части бяха отстъпили първо откъм северната страна, беше божи дар. Сега му беше необходим само един полк, за да ги смаже, и ако имаше късмет, щеше да му се удаде да завземе мостовете непокътнати. Алексеев трябваше да се погрижи лично за това. Двамата със Сергетов се качиха в една верижна машина, която се отправи на югоизток, за да настигне маневриращия полк. Зад тях оперативният офицер започна да дава нови заповеди по дивизионната радиовръзка.

На пет километра от другата страна на реката една батарея германски 155-милиметрови оръдия чакаше такава възможност. Те се бяха спотайвали в очакване радиоекспертите им да засекат местоположението на дивизионната щабквартира. Мерачите бързо вкараха координатите в компютрите за управление на огъня и оръдията бяха заредени с високоексплозивни снаряди. Всички оръдия на батареята бяха насочени по един и същ азимут. Земята се разтресе, когато батареята откри огън.