Том Клэнси - Операция „Червена буря“

— Какво е положението?

— Един германски танков батальон контраатакува по пътя, водещ на изток от Сак. Би трябвало да успеем да ги спрем, а и нашите машини се придвижват на югозапад зад тях. Водещите мотострелкови части вече са навлезли в града и докладват за слаба съпротива. Нашите водещи групи вече тръгнаха натам и трябва да бъдат в града до един час.

— Началник ПВО?

— Зенитните ракети и самоходните зенитни оръдия се намират точно зад водещите ешелони. Имаме и въздушно прикритие. Два полка МиГ-21 са в състояние на готовност за въздушна отбрана, но обещаните изтребители за борба с наземни цели все още не са пристигнали. Тази сутрин те са понесли големи загуби, но същото важи и за противниковата страна. Преди обяд свалихме дванадесет самолета на НАТО.

Алексеев кимна и мислено раздели числото на три, както се бе научил да прави от практиката.

— Извинете ме, другарю генерал. Аз съм полковник Попов, дивизионният политкомисар.

— Добре, другарю полковник. Партийният ми членски внос е платен до края на годината и ако извадя късмет, ще доживея да си го платя и следващата година. Ако имате да ми казвате нещо важно, направете го бързо! — Ако имаше нещо, от което Алексеев да не се нуждае в този момент, то това беше някакъв си замполит!

— След като завземем Алфелд…

— Ако завземем Алфелд, ще ви дам ключовете на града. Засега ме оставете да си свърша работата. Свободен сте! — „Вероятно щеше да поискаш позволение да разстреляш заподозрените фашисти.“ Чинът на Алексеев не му позволяваше да пренебрегва политическите командири, но поне му даваше възможност да не обръща внимание на онези, които нямаха генералски пагони. Той се приближи до тактическите карти. Както и преди, от едната страна лейтенантите нанасяха напредъка на неговите — неговите! — части. От другата страна офицерите от разузнаването събираха данните, които бяха получили за разположението на вражеските позиции. Той сграбчи оперативния си офицер за рамото.

— Искам водещият полк да бъде разположен точно зад мотострелковите части. Ако имат нужда от помощ, дайте им я. Искам този пробив, и то още днес. С какви артилерийски единици разполагаме?

— В момента имаме готови два батальона тежки оръдия.

— Добре. Ако пехотинците имат цели за тях, открийте ги и незабавно започнете да ги обстрелвате. Сега не му е времето за любезности. НАТО знае, че сме тук, и най-лошият ни враг е времето. Времето работи в полза на врага и в наш ущърб. — Оперативният офицер се събра с командира на артилерията и след две минути неговите 152-милиметрови оръдия започнаха да обстрелват фронта. Алексеев реши, че трябва да издейства медал за покойния командир на 20-а танкова дивизия; човекът заслужаваше някаква награда за начина, по който бе успял да обучи хората си.

— Вражеска въздушна атака — каза един от картографите.

— Вражески танкове излизат от гората на изток от Сак, приблизително един батальон. Германците имат поддръжка от тежка артилерия.

Алексеев знаеше, че оттук нататък трябваше да се довери на полковниците си. Времето, в което един генерал бе имал възможност да наблюдава цялото сражение и да го контролира беше отминало отдавна. Щабните му офицери нанасяха своите бележки върху картата. Генералът си помисли, че германците трябваше да изчакат и да оставят предните редици на дивизията да минат, след което да нападнат дивизионните обозни колони. Това беше глупаво и Алексеев за първи път виждаше германски командир да прави тактическа грешка. Германецът вероятно беше млад командир, който бе заменил загиналия си или ранен началник, или пък беше човек, чийто дом се намираше наблизо. Независимо от причината, грешката беше факт и Алексеев щеше да се възползва от нея. Двата му водещи танкови полка понесоха загуби, но само за десет минути успяха да разбият германската контраатака.

— Два километра — водещите групи вече се намират на два километра от Сак. Срещат само артилерийско противодействие. Виждат се приятелски части. Пехотните части в Сак докладват за слаба съпротива. Градът е почти прочистен. Разузнавачите докладват, че пътят към Алфелд е отворен!

— Минете покрай Сак — заповяда Алексеев. — Целта ни е Алфелд на река Лайне.

Отбраната беше сформирана набързо. Американска механизирана пехота и водещият танков ескадрон на приближаваща британска бригада подсилиха остатъците от германските и белгийските сили, които този ден бяха разбити от съветските дивизии. Времето беше малко. Военните инженери работеха трескаво с бронираните си булдозери, за да изровят укрития за танковете, докато пехотинците копаеха окопи за противотанковите си оръжия. Облакът прах на хоризонта беше единственото предупреждение, което им бе необходимо. Една танкова дивизия се беше насочила срещу тях, а гражданите в града зад гърба им все още не бяха евакуирани напълно. На двадесет мили в тила им кръжеше една ескадрила изтребители за борба с наземни цели, които очакваха да бъдат извикани на предната линия.