Том Клэнси - Операция „Червена буря“

— Другарю генерал, имате заповед да се завърнете в щабквартирата. Аз ще ви заменя тук.

— Как пък не! — изръмжа Алексеев.

— Заповедта е издадена от Главком-запад, другарю. Аз съм генерал от танкови войски и мога да се справя със задачата тук. Ако ми разрешите, бих казал, че вие се справихте превъзходно. Но от вас имат нужда на друго място.

— Не и преди да съм си свършил работата тук!

— Другарю генерал, ако искате да преминете успешно на отсрещния бряг, ще ви бъдат необходими подкрепления. Кой може по-добре да организира тяхното прехвърляне — вие или аз? — попита спокойно Береговой.

Алексеев въздъхна ядосано. Човекът беше прав — но за първи път Павел Леонидович Алексеев беше водил — наистина водил! — войници в бой и се бе справил добре. Алексеев знаеше, че се беше справил добре!

— Нямаме време за спорове. Вие си имате вашите задължения, а аз — моите — каза Береговой.

— Наясно ли сте със ситуацията?

— Напълно. Отзад ви чака машина, която ще ви върне в щаба.

Алексеев придържаше превръзката си с ръка — Сергетов не я беше завързал добре, — докато се отправяше към задната страна на магазина. Там, където някога се бе намирала вратата, сега зееше дупка. Отзад го чакаше един бронетранспортьор БМД с включен двигател. Алексеев влезе в машината и намери там санитар, който незабавно се зае с раната на генерала. Докато бронетранспортьорът се отдалечаваше от фронтовата линия, Алексеев слушаше как шумовете от боя постепенно заглъхват. Това беше най-тъжният звук, който беше чувал през живота си.

Един Летящ кръст за заслуги беше най-добрата мотивация за пилота и тя се чудеше дали не беше първата жена от американските ВВС, която получаваше това отличие. Майор Накамура реши, че в крайна сметка не беше чак толкова важно. Монтираната на оръдието й камера беше заснела свалянето на трите беджъра, а един пилот от флотската авиация, когото беше срещнала в Бретан, преди да се качи на самолета за Щатите, я бе нарекъл „дяволски добър летец за сополанка от ВВС“. След което тя му беше напомнила, че ако тъпите летци от флотската авиация я бяха послушали, може би сега тяхната военновъздушна база нямаше да бъде разположена в тенекеджийска работилница. Гейм, сет и мач за майор Амелия Накамура, ВВС на САЩ.

Всички F-15, които можеха да бъдат прехвърлени през Атлантическия океан, вече бяха прехвърлени и сега тя имаше друга работа. В Ленгли бяха останали едва четири от „Ийгълите“ на 48-а изтребително-прехващачна ескадрила. Останалите бяха дислоцирани по Източното крайбрежие и с тях бяха заминали и двамата пилоти, които имаха квалификация за работа с противоспътниковите ракети ASAT. Когато разбра за това, Накамура незабавно вдигна телефона и информира Космическото командване, че тя е пилотът на „Ийгъл“, който е работил по профила на полета на ASAT ракетите, и че едва ли е необходимо да се оттегля един боен пилот от предната линия, когато тя самата може да се справи много добре с работата.

Тя провери дали грозната ракета е закачена добре към корпуса. Ракетата беше извадена от мястото за съхранение и внимателно проверена от екип от експерти. Зайо поклати глава. Системата за противоспътникова борба беше преминала само едно изпитание преди налагането на мораториума върху разработката й. Вярно, че системата беше преминала успешно изпитанието, но все пак то си оставаше само едно. Тя се надяваше, че мисията й ще бъде успешна. Флотът наистина се нуждаеше от помощта на сополанковците от ВВС. Пък и онзи пилот на A-6 беше симпатяга.

Майорът привърши външния оглед на самолета си, без да бърза — целта й все още не беше стигнала до Индийския океан, — след което се качи в кабината, затегна коланите, прегледа всички ръчки и индикатори, нагласи седалката си и най-накрая вкара написаните върху стената на самолета цифри в инерционната навигационна система, с която изтребителят определяше местоположението си. Шлемофонът предпазваше слуха й от пронизителния вой на двата двигателя „Прат и Уитни“ Стрелките на индикаторите на двигателите се завъртяха и застанаха на съответните позиции. На земята началникът на наземния екип прегледа внимателно самолета, след което й даде знак да рулира на открито. Отвън имаше шест души, застанали зад червената предупредителна линия, за да предпазят ушите си от шума. „Винаги е приятно да излиташ пред публика“ — помисли си тя, без да им обръща внимание.

— „Ийгъл“ едно-нула-четири излита.