Том Клэнси - Операция „Червена буря“

— Да изпратим половината си резерви там?

— Не мога да се сетя за по-добро място. — Алексеев посочи към картата. Настъплението към Хановер беше спряно почти пред града. Северните армейски групи бяха стигнали до покрайнините на Хамбург, но с цената на огромни загуби между танковите формации на 3-та ударна армия. — С малко късмет ще успеем да вкараме цялата 1-ва армия в тила на врага. Това ще ни позволи да стигнем най-малко до река Везер, а може би дори и до Рейн.

— Твърде рискован ход, Паша — въздъхна Главком-запад. Но това място беше единственото на картата, на което шансовете за успех бяха по-големи. Ако силите на НАТО бяха разположени в толкова тънки защитни линии, колкото твърдеше разузнаването, то тези редици трябваше да се огънат някъде. Може би това беше мястото? — Много добре. Издай необходимите заповеди.

— А техните ПЛБ сили? — попита капитанът на американската подводница „Питсбърг“.

— Значителни. Според нас Иван разполага с две големи групи за ПЛБ, като едната е базирана около „Киев“, а другата около кръстосвач „Креста“. Има и още четири по-малки групи, всяка от които се състои от една фрегата от клас „Кривак“ и четири до шест фрегати от клас „Гриша“ и „Мирка“. Прибавете към това и голям брой ПЛБ самолети и двадесетина подводници, от които половината атомни, а останалите — конвенционални — отвърна офицерът, който провеждаше инструктажа.

— Защо не ги оставим да си държат Баренцово море? — измърмори Тод Симс от „Бостън“.

„Това е идея“ — съгласи се мислено Дан Маккафърти.

— И имаме седем дни, за да стигнем дотам? — попита капитанът на „Питсбърг“.

— Да. По този начин ще имаме достатъчно време, за да решим как да навлезем в зоната. Капитан Литъл?

Капитанът на британската подводница „Торбей“ се качи на подиума. Джеймс Литъл беше малко по-нисък от метър и осемдесет, но имаше изключително широки рамене и говореше твърдо и уверено.

— Ние вече осъществяваме една кампания под кодовото име „Клавиатура“. Целта на операцията е да прецени с какви защитни средства за ПЛБ разполага Иван в Баренцово море, както и, разбира се, да прати на дъното всеки руснак, който ни се изпречи на пътя. — Той се усмихна. „Торбей“ беше потопила четири съветски плавателни съда. — Иван е поставил бариера от остров Беър до норвежкия бряг. Около остров Беър има плътно минно поле. Руснаците поставят мините, откакто завзеха острова с парашутен десант преди две седмици. Доколкото успяхме да определим, на юг от тази зона бариерата се състои от няколко малки минни полета и дизелови подводници от клас „Танго“ на първата линия, подсилени от подвижни групи за ПЛБ и атомни подводници от клас „Виктор-III“. Изглежда, че целта им е не да потапят, а да пропъждат нашите лодки. Всяка атака на наша подводница срещу тази бариерна линия получава яростен отпор. В Баренцово море нещата са горе-долу същите. Малките им ПЛБ групи могат да бъдат адски опасни. Аз лично имах среща с един „Кривак“ и четири „Гриша“. На брега руснаците разполагат с хеликоптери и самолети с неподвижни криле, така че срещата ни не беше много приятна. Освен това открихме и няколко нови минни полета. Съветите, изглежда, разполагат мините си почти безразборно на дълбочина до сто клафтера. И най-накрая, изглежда, че са заложили и няколко капана. Заради един от тях изгубихме „Трафалгар“. Руснаците бяха поставили малко минно поле, а вътре в него бяха оставили шумов генератор, който звучеше точно като дишаща „Танго“. Според нас „Трафалгар“ се е опитала да унищожи съветската „Танго“ и се е натъкнала на мина. Не забравяйте за това, господа. — Литъл направи пауза, за да остави офицерите в залата да осъзнаят това трудно събрано разузнавателно сведение. — Така. От вас искаме да се насочите на север-североизток към ръба на Гренландския леден блок, а след това на изток по ръба до падината „Света Ана“. Точно след пет дни три от нашите подводници ще вдигнат адски шум по бариерата, подкрепени от нашите самолети за ПЛБ и колкото изтребители можем да съберем. Това би трябвало да привлече вниманието на Иван и да го накара да насочи подвижните си средства на запад. Тогава би трябвало да можете да продължите на юг към целта си. Маршрутът, разбира се, е заобиколен, но ви позволява да използвате буксирните си хидролокатори за максимален период от време, както и да се движите с относително висока скорост по ръба на ледения блок, без да бъдете открити.