Том Клэнси - Операция „Червена буря“

Маккафърти обмисли последните думи на капитана. Ръбът на ледения блок беше шумно място, в което непрекъснато се движеха милиарди тонове лед.

— Маршрутът беше проучен от британските подводници „Скиптър“ и „Сюпърб“. Те са срещнали само няколко патрула. В зоната са били открити две „Танго“. Нашите лодки имаха заповед да не влизат в бой. — Това показа на американците колко важна беше мисията. — Те ще ви очакват, така че внимавайте с кого влизате в бой по пътя си.

— Как ще се измъкнем? — попита Тод Симс.

— Измъквате се възможно най-бързо. Дотогава би трябвало да сме ви изпратили поне една подводница, която да ви помогне. Тя ще се намира на приблизително дванадесет часа пред вас и ще елиминира всички вражески съдове, които й се изпречат. Когато стигнете до ледения блок, всичко зависи от вас и не трябва да очаквате никаква помощ. Нашите хора ще останат там само докато вие стигнете до ледения блок. След това имат други задачи. Очакваме, че ПЛБ групите на Иван ще започнат да ви преследват, но това едва ли трябва да ви изненадва, нали така? Ще се опитаме да поддържаме натиска южно от остров Беър, за да задържим колкото се може повече от средствата им, но в този случай най-добрата ви защита ще бъде скоростта.

Капитанът на „Бостън“ кимна. Неговата подводница беше по-бърза от съветските преследвачи.

— Други въпроси? — попита командващият подводните сили в Източния Атлантик. — Желая ви успех. Ще ви дадем каквато подкрепа можем.

Маккафърти прелисти инструкциите си, за да провери заповедите за откриване на огън, след което натъпка оперативните заповеди в задния си джоб. Операция „Дулитъл“. Подводницата му беше на същия кей, на който се намираше и лодката на Симс, и двамата си тръгнаха заедно. Пътят беше кратък и те не си казаха нищо. Когато пристигнаха, на подводниците им вече се товареха ракети „Томахоук“. Ракетите на „Чикаго“ влизаха в дванадесетте вертикални тръби, намиращи се пред напорния корпус на носа на подводницата. „Бостън“ беше по-стара лодка и трябваше да разтовари част от торпедата си, за да освободи място за ракетите. Никой капитан на подводница не се радва, когато му се налага да разтоварва торпеда.

— Не се притеснявай, ще те покривам — каза Маккафърти.

— Добре. Изглежда, че почти са свършили. Няма да е зле да ударим по още една бира, а? — разсмя се Симс.

— Ще се видим, когато се върнем. — Двамата си стиснаха ръцете. Една минута по-късно бяха в лодките си, за да се погрижат за последните приготовления преди отплаването.

Хеликоптерът „Сикорски Сий Кинг“ едва се побираше на хеликоптерната площадка на фрегатата, но в случай на жертви правилата винаги биваха нарушавани. Десетте матроса с най-лоши наранявания — изгаряния и счупени крайници — бяха натоварени след презареждането на хеликоптера с гориво и Морис видя как той се издигна и се отправи към брега. Капитанът на онова, което беше останало от „Фарис“, си сложи фуражката и запали цигара. Той все още не знаеше какво се беше объркало с онази „Виктор“. Съветският капитан някак си беше успял да се телепортира от едно място на друго.

— Потопихме три от копелетата, сър. — Боцман Кларк се появи до капитана. — Може би този просто е извадил късмет.

— Да не би да можеш да четеш мисли, боцман?

— Извинете, сър. Искахте да ви докладвам за някои неща. Помпите току-що изпомпиха водата. Бих казал, че пропускаме десет галона на час през пукнатината в ниския ъгъл на десния борд — нещо, за което изобщо не си струва да говорим. Напречната преграда се държи и няколко души я следят постоянно. Същото важи и за буксирното въже. Ония момчета от влекача си разбират от работата. Машинното докладва, че и двата котела са поправени напълно, като номер две все още работи. „Преъри-Маскър“ работи. Хеликоптерът отново е във въздуха, в случай че имаме нужда от него, но радарите са все още извън строя.

Морис кимна.

— Благодаря, боцман. Как са хората?

— Заети. Някак си тихи. Бесни.

„Те имат едно предимство в сравнение с мен — помисли си Морис. — Заети са.“

— Извинете, сър, но изглеждате адски уморен — каза Кларк. Боцманът се тревожеше за капитана си, но вече беше казал повече, отколкото трябваше.

— Скоро всички ще имаме достатъчно време да си починем.

— Виждаме една излитаща птичка — каза дежурният офицер към Северноамериканското отбранително космическо командване NORAD. — Излита от Байконур по курс едно-пет-пет, което показва вероятен орбитален наклон от шестдесет и пет градуса. Характеристиките на сигнатурата показват, че е или междуконтинентална балистична ракета SS-11, или космически ускорител тип F-1.