Том Клэнси - Операция „Червена буря“

Двете отслабени германски бригади, които отбраняваха този сектор, бяха понесли твърде тежки загуби по време на многобройните атаки, които им се бе наложило да отбиват. Войниците им загиваха, ресурсите им намаляваха и те нямаха друг избор, освен да отстъпят с надеждата, че ще могат да формират нова отбранителна линия в горите край Магистрала 243. Дислоцираната край Хакенщедт, на четири километра от бойното поле, 20-а гвардейска танкова дивизия тръгна напред. Нейните триста танка Т-80, подсилени от още неколкостотин бронирани машини на пехотата, се разгърнаха вляво и вдясно от второкласния път и се групираха в нападателни полкови колони. 20-а танкова беше оперативно-маневрената група на 8-а гвардейска армия. От началото на войната Съветската армия се опитваше да осъществи пробив, който да й позволи да вкара една от тези мощни единици в тила на НАТО. Сега това беше възможно.

— Добра работа, другарю генерал — каза Алексеев. От картата се виждаше, че е осъществен голям пробив. Три от четирите участващи в атаката мотострелкови дивизии бяха успели да преодолеят германските отбранителни линии.

В едно ожесточено въздушно сражение, което продължи петнадесет минути, МиГ-овете успяха да свалят един от двата AWACS-а и три изтребителя „Ийгъл“, но платиха за това с цената на деветнадесет от своите самолети. Оцелелият AWACS отново се намираше високо във въздуха, този път на осемдесет мили зад река Рейн, и радарните му оператори се опитваха да си възвърнат контрола на въздушния бой над Централна Германия, докато съветските изтребители завиваха обратно към базите си, последвани от облак зенитни ракети на НАТО. С цената на ужасни загуби те бяха осъществили една мисия, за която дори не бяха ги инструктирали.

Но това беше само началото. Сега, когато първоначалната атака се бе увенчала с успех, течеше най-трудната част от сражението. Генералите и полковниците, които командваха атаката, трябваше да придвижат подразделенията си бързо напред, като внимават формациите им да останат непокътнати и същевременно да прехвърлят артилерията си на югозапад, за да осигурят непрекъсната поддръжка на настъпващите полкове. Танковата дивизия имаше най-висок приоритет. Тя трябваше да удари следващата линия на германската отбрана броени минути след мотострелковите подразделения, за да могат съветските сили да стигнат до Алфелд преди падането на нощта. Групи на полевата полиция заемаха предварително определените си позиции за управление на трафика и насочваха подразделенията по пътищата, чиито пътни знаци бяха свалени от германците. Това не беше толкова лесна задача. Подразделенията не бяха непокътнати. Някои командири бяха загинали, някои превозни средства се бяха повредили, а и повредените пътища забавяха движението под нормалната скорост за настъпление.

Германските сили се опитваха да се прегрупират. Тиловите им подразделения се спираха на всяко кръстовище и изстрелваха противотанковите си ракети по настъпващите съветски единици, което вземаше особено големи жертви измежду командирите на единици. Съюзническата авиация също се прегрупираше и летящи ниско над земята щурмови самолети за борба с наземни цели започнаха да нападат излезлите на открито съветски части.

Зад разбитата фронтова линия една германска танкова бригада навлезе в Алфелд, последвана след десет минути от моторизиран белгийски полк. Германците продължиха на североизток по главния път под погледите на гражданите, на които току-що беше наредено да напуснат домовете си.

— Нямаше късмет, а? — попита Тод Симс, командир на американската подводница „Бостън“.

— Не — отговори Маккафърти. Лошият късмет го бе съпътствал дори и по време на пътуването до Фаслейн. Британската подводница „Озирис“, чиято задача беше да пази коридора за транзитно преминаване, беше заела позиция за атака, без да бъде открита от „Чикаго“. Ако беше съветска дизелова лодка, Маккафърти вече отдавна щеше да бъде на дъното. — Имахме голям шанс срещу амфибийната група. Нещата вървяха идеално. Руснаците бяха пуснали хидроакустичните си буйове и ние успяхме да им се изплъзнем и точно когато вече бяхме определили целите си за ракетна атака, бях решил първо да пусна ракетите, а след това да нападна с торпедата…

— Звучи ми добре — съгласи се Симс.

— Та точно тогава някой друг атакува с торпеда и обърка всичко. Изстреляхме три „Харпуна“, но един хеликоптер ни забеляза и бинго, копелетата бяха навсякъде над нас. — Маккафърти отвори вратата на офицерския клуб. — Имам нужда от едно питие!