Том Клэнси - Операция „Червена буря“

В базата в Ламмерсдорф един белгийски лейтенант току-що беше изгледал касета със запис отпреди шест часа и докладът му беше изпратен по наземна линия до фронтовите командири на НАТО. В доклада му пишеше, че най-малко три съветски дивизии де бяха придвижили на север и на юг от Магистрала 7. Съветите щяха да осъществят масирана атака срещу Бад Залцдетфурт по-рано, отколкото се очакваше. Резервни единици от белгийската, германската и американската армия незабавно бяха придвижени напред и съюзническите ВВС бяха предупредени за голямата сухопътна акция. Боевете в този сектор и без това бяха достатъчно ожесточени. Германските войски, защищаващи района на юг от Хановер, бяха изгубили повече от петдесет процента от ресурсите си и битката, която все още не беше започнала, вече се бе превърнала в надпревара, в която всяка страна се опитваше да придвижи резервите си до мястото на атаката преди другата.

— Тридесет минути — каза Алексеев на Сергетов. Четири мотострелкови дивизии вече се намираха на позициите си и покриваха фронт от по-малко от двадесет километра. Зад тях една танкова дивизия чакаше момента, в който щеше да се възползва от първия пробив в германските линии. Целта беше завземането на град Алфелд на река Лайне. Градът контролираше два пътя, които НАТО използваше за прехвърляне на войскови подразделения и запаси на север и на юг, и завземането му щеше да направи дупка в линиите на НАТО, което щеше да позволи на съветските оперативно-маневрени групи да се врежат в тила на врага.

— Другарю генерал, какво мислите за начина, по който се развиват събитията? — попита тихо капитанът.

— Попитайте ме след няколко часа — отвърна генералът. Долината на реката зад гърба му беше още едно гробище на войници и бойна техника. Намираха се на тридесет километра от границата, а плановете бяха предвиждали танковете на Червената армия да достигнат до Холе само за два дни. Алексеев се намръщи, като се зачуди кой ли щабен гений беше измислил графика. За пореден път беше пренебрегнат човешкият фактор. Бойният дух и дисциплината на германците бяха на ниво, каквото той никога не беше виждал. Спомняше си разказите на баща си за сраженията в Украйна и Полша, но никога не беше вярвал в истинността им. Сега обаче им повярва. Германците отбраняваха всяка педя земя от своята територия подобно на вълци, бранещи малките си, като се оттегляха едва когато не им оставаше друг избор, контраатакуваха при всеки удобен случай и изсмукваха силите на настъпващите съветски подразделения, мобилизирайки всичките си ресурси.

Съветската доктрина беше предвидила, че загубите ще бъдат големи. Придвижването напред и боят в движение можеха да бъдат постигнати само с цената на фронтални атаки, които първо трябваше да пробият фронтовата линия на противника. Само че силите на НАТО отказваха да дадат възможност на Съветите да осъществят необходимия им пробив. Високотехнологичните им оръжия, които стреляха от безопасни, предварително подготвени позиции, разкъсваха всяка вълна на съветското нападение. Нападенията на техните самолети в тила на Съветската армия изсмукваха силите на нейните подразделения, преди те да имат възможност да влязат в решителен бой, и побъркваха артилерийската поддръжка въпреки всички мерки да бъдат заблудени.

Алексеев си напомни, че Червената армия се придвижваше напред и НАТО също плащаше тежка цена. Резервите на врага изтъняваха. Германските сили не можеха да се възползват от своята подвижност, както би направил Алексеев на тяхно място, като твърде често се окопаваха в някаква географска позиция, вместо да дават отпор на съветските сили в движение. „Разбира се — помисли си генералът, — те не разполагат с твърде много площ, която да разменят за време.“ Той погледна часовника си.

Огнена завеса се появи от гората под него, когато съветската артилерия започна подготовка. След нея дойде ред на многозарядните ракетни установки и утринното небе беше покрито от огнени ивици. Алексеев насочи бинокъла си надолу и след няколко секунди забеляза оранжево-белите кълба на експлозиите в натовските позиции. Той се намираше твърде далеч от фронтовата линия, за да различи всички подробности, но един район с дължина от много километри беше озарен от светлина, наподобяваща толкова популярните на Запад неонови лампи. Над главата му се чу рев и генералът видя водещите групи на изтребителите за борба с наземни цели да се втурват към фронта.