Том Клэнси - Операция „Червена буря“

— Благодаря, другарю генерал — въздъхна Алексеев. Той успя да преброи поне тридесет изтребител-бомбардировача Су и МиГ, всичките летящи ниско над земята по посока на бойното поле. Докато вървеше към командния бункер, на лицето му се изписа решителна усмивка.

— Водещите групи се включват сега — обяви един полковник. На скована от груби дъски маса бяха разтворени тактически карти, върху които се нанасяха бележки с химически моливи. Червени стрели започнаха марша си към поредица от сини линии. Всички картографи бяха лейтенанти и всеки от тях имаше шлемофон с телефон, свързан с точно определена полкова щабквартира. Офицерите за свръзка с резервните поделения стояха встрани от масата и засмукваха дима от цигарите си, докато наблюдаваха марша на стрелите. Зад тях стоеше безмълвно командващият 8-а гвардейска армия и наблюдаваше развитието на плана си за атаката.

— Срещаме среден отпор. Наличие на вражеска артилерия и танкови единици — каза един лейтенант.

Експлозии разтърсиха командния бункер. На два километра от него едно ято германски фантоми току-що беше хвърлило бомбения си товар по един батальон самоходни оръдия.

— Вражески изтребители над нас — каза със закъснение офицерът от противовъздушната отбрана. Няколко чифта очи погледнаха с тревога към тавана на бункера. Алексеев не беше един от тях. Една управляема бомба на НАТО щеше да ги убие, преди да разберат какво става. Колкото и да се радваше, че е назначен за заместник-командващ на военен театър, на него му се искаше да се върнат дните, в които беше командвал ударна дивизия. Тук той беше само наблюдател и чувстваше нужда да бъде сред разгара на сражението.

— Артилерията докладва за силен ответен артилерийски огън и тежки въздушни атаки. Ракетите ни атакуват вражеските самолети в тила на 57-а мотострелкова дивизия — продължи офицерът от ПВО. — Голяма въздушна активност над фронтовата линия.

— Изтребителите ни атакуват — докладва офицерът от Фронтовата авиация. Той погледна ядосано нагоре. — Нашите зенитни ракети атакуват собствените ни самолети!

— Командирът на ПВО! — извика Алексеев. — Кажете на подразделенията си да идентифицират целите си, преди да стрелят!

— Разполагаме с петдесет самолета над фронтовата линия. Можем и сами да се справим с натовските изтребители! — настоя летецът.

— Наредете на зенитните батареи да прекратят огъня по цели на височина над хиляда метра — заповяда Алексеев. Той вече беше говорил за това с командващия Фронтовата авиация миналата вечер. След като изпълнеха задачата си, пилотите на МиГ-овете трябваше да останат високо над земята и така да дадат възможност на ракетните и оръдейните зенитни батареи да атакуват онези натовски самолети, които представляваха непосредствена опасност за сухопътните подразделения. Защо тогава стреляха по собствените му самолети?

На тридесет хиляди фута над река Рейн два радарни самолета E-3A на НАТО се бореха за живота си. Съветите бяха започнали масирана атака и срещу тях се бяха насочили два полка прехващачи МиГ-23. Бордовите диспечери искаха помощ по радиото. Това отвличаше вниманието им от отбиването на атаката и намаляваше броя на натовските изтребители за други мисии. Без да мислят за своята собствена безопасност, съветските самолети се появиха от запад с повече от хиляда мили в час, подкрепяни от самолети за радиоелектронно подавяне. Американски F-15 и френски „Мираж“ се втурнаха да посрещнат заплахата и небето се изпълни с ракети. Това се оказа недостатъчно. Когато МиГ-овете се приближиха на около шестдесет мили, двата AWACS-а изключиха радарите си и се спуснаха към земята, за да избегнат атаката. Натовските изтребители над Бад Залцдетфурт останаха без радарна поддръжка. За първи път от началото на войната Съветите получиха въздушно превъзходство над голямо бойно поле.

— 143-и гвардейски стрелкови полк докладва, че е пробил германските редици — каза един лейтенант. Той не вдигна поглед, но нанесе на картата удължение на стрелата, за която отговаряше. — Вражеските единици се оттеглят в безпорядък.

— 145-и гвардейски току-що се обади — обяви картографът до него. — Първата линия на германската отбрана е унищожена. Продължават на юг по оста на железопътната линия… вражеските единици отстъпват. Врагът не се опитва да се прегрупира или да се обърне назад.

Командващият 8-а гвардейска армия генерал погледна триумфално Алексеев.

— Пуснете напред танковата дивизия!