Том Клэнси - Операция „Червена буря“

— По дяволите, да! — разсмя се Симс. — Нещата изглеждат доста по-добре след няколко бири. Хей, такива работи се случват. Късметът е променливо нещо, Дани. — Симс се наведе над бара. — Две силни.

— Както кажете, командир. — Облечен в бяло сако стюард наля две халби топла, тъмна бира. Симс плати сметката и заведе приятеля си до едно сепаре в ъгъла. В далечния край на залата имаше някакво малко празненство.

— Отпусни се, Дани. Не е твоя вината, че Иван не ти е изпратил никакви цели, не е ли така?

Маккафърти отпи голяма глътка от халбата си. На две мили от тях „Чикаго“ товареше провизии за следващата си мисия. Подводницата щеше да остане в пристанището два дни. „Бостън“ и още една подводница от клас 688 бяха на същия кей, а по-късно днес щяха да дойдат и още две. Всички те щяха да бъдат изпратени на специална мисия, но все още никой не знаеше каква ще бъде тя. Междувременно офицерите и матросите използваха престоя, за да се надишат на свеж въздух и да се поотпуснат малко.

— Прав си, Тод, както винаги.

— Добре. Вземи си малко претцели. Там отсреща май тече голям купон. Какво ще кажеш и ние да отидем при тях, а? — Симс взе бирата си и отиде в другия край на помещението.

Там се бяха събрали офицери подводничари, което не беше голяма изненада, но предметът на разговора им удиви Маккафърти. В центъра на вниманието беше един норвежки капитан — рус мъж на около тридесет години, който не беше изтрезнявал от няколко часа. Той пресуши една халба бира и командир от Британския кралски флот незабавно му подаде нова.

— Трябва да намеря мъж, който спасил нас! — настояваше на висок глас пияният норвежец.

— К’во става? — попита Симс. Новопристигналите се запознаха с хората около масата. Офицерът от Кралския флот беше капитанът на британската подводница „Оберон“.

— Това е приятелчето, което взриви „Киров“ — каза англичанинът. — Той разказва историята за това на всеки десет минути. Време му е отново да я разкаже.

— Мръсно копеле! — каза Маккафърти. Това беше човекът, който бе потопил неговата цел! Норвежецът отново се разприказва.

— Ние правим подход бавно. Те идват вдясно — той се оригна — към нас и ние пълзим много бавно. Аз вдигам перископ и ето го! Четири хиляди метра, двадесет възела, той ще минава на петстотин метра от десен борд. — Бирената халба описа дъга към пода. — Свалям перископ! Арне, къде си, Арне? О, той пиян на маса. Арне мой оръжейник. Той подготвя да изстреля четири торпеда. Тип тридесет и седем, американски торпеда. — Той посочи към двамата американски офицери, които току-що се бяха присъединили към тълпата.

Четири „Марк-37“! Маккафърти се намръщи при мисълта за това. Такъв изстрел можеше да скапе настроението на всяка цел.

— „Киров“ вече много близо. Вдигам перископ! Курс същи, скорост съща, разстояние сега две хиляди метра — аз стреля! Едно! Две! Три! Четири! Презарежда и се гмурка надълбоко.

— Ти си човекът, който прецака моя подход! — извика Маккафърти.

Норвежецът почти изтрезня за миг.

— Кой си ти?

— Дан Маккафърти, американска подводница „Чикаго“.

— Там ли беше?

— Да.

— Изстрелял ракети?

— Да.

— Герой! — Норвежкият капитан се хвърли към Маккафърти и едва не го повали на земята, когато го сграбчи в мечешка прегръдка. — Ти спасява мои хора! Ти спасява моя лодка!

— Какво, по дяволите, означава всичко това? — попита Симс.

— О, запознайте се — каза един капитан от Кралския флот. — Капитан Бьорн Йохансен от подводницата „Кобен“ на Негово норвежко величество. Капитан Даниел Маккафърти от американската подводница „Чикаго“.

— След като ние стреля „Киров“, те се нахвърлят върху нас като вълци. „Киров“ взривява…

— След четири риби? Мога да си представя — съгласи се Симс.

— Руснаци идват към нас с един кръстосвач, два ескадрени миноносеца — продължи Йохансен, който все още не беше изтрезнял напълно. — Ние, ъъ, избягваме, но те намира нас и стреля техни РБУ ракети — много, много ракети. Повечето далече, някои близо. Ние презарежда и аз стреля по кръстосвач.

— Улучи ли го?

— Един път, но не потопил. Това продължава, не съм сигурен, десет минути, петнадесет. Беше доста горещо, нали?

— Да, и за мен беше доста напечено. Ние подходихме бързо и включихме радара. Там, където смятахме, че е „Киров“, имаше три кораба.

— Три харпуна. Един „Хеликс“ забеляза пуска и ни подгони. Ние се измъкнахме, но не знам дали ракетите са улучили нещо.

— Улучили? Ха! Нека да ти кажа аз — продължи Йохансен. — Ние мъртви, акумулатор спаднал. Ние има повреда сега, не може да бяга. Ние избягва четири торпеда, но те вече знаят наша позиция. Хидролокатор засича нас. Ескадрен миноносец изстрелва РБУ по нас. Първи три не улучват, но те знае наша позиция. Тогава — бум! бум! бум! Много пъти. Ескадрен миноносец взривява. Друг улучен, но не потъва, мисля. Ние спасява. — Йохансен отново прегърна Маккафърти и двамата разляха бирата си по пода. Американецът никога не беше виждал норвежец да показва толкова открито чувствата си, дори и пред жена си. — Мой екипаж жив заради теб, „Чикаго“! Аз тебе черпи. Аз черпи цял твой екипаж.