Том Клэнси - Операция „Червена буря“

— Иди да ти прегледат ръката — нареди Морис.

— Майната й на ръката, шкипер! Вие имате нужда от мен. — Боцманът беше прав. Морис се качи на горната палуба, последван от Кларк.

В мостика капитанът набра машинното отделение. Шумът в слушалката даде отговор на първия му въпрос. Шефът на машинното говореше на фона на свистенето на пара.

— Повреди от ударната вълна, капитане. Имаме няколко пробити парни тръби на котел номер едно. Мисля, че номер две все още е годен за работа, но за всеки случай сложих предпазителите и на двата. Дизеловите генератори са в изправност. Няколко от хората ми са ранени и ще ги пратя горе. Аз… добре, добре. Току-що приключихме с проверката на котел номер две. Има няколко малки теча, но ще ги оправим бързо. С изключение на това всичко останало е наред. Ще се оправим за петнадесет минути.

— Ще имаме нужда от вас. — Морис затвори.

„Фарис“ стоеше неподвижно върху водната повърхност. Предпазителните клапани бяха отворени и парата излизаше през масивния комин с ужасяващ стържещ звук, който наподобяваше вик на болка. На мястото на елегантния нос на фрегатата сега зееше разкъсан метал с увиснали по него кабели. Водата около кораба беше потъмняла от изтеклото през пробойните в резервоарите гориво. Едва сега Морис забеляза, че кърмата на кораба се намира по-ниско във водата. Капитанът знаеше, че ще трябва да изчака следващия доклад на групата за борба с повредите. Също като при жертва на катастрофа, шансовете на кораба зависеха от работата на хирурзите, а те не трябваше да бъдат притеснявани или притискани. Той вдигна телефона за връзка с CIC.

— Мостик до боен център. Какво е състоянието на контакта с подводницата?

— Хеликоптерът на „Гелъри“ стреля по нея, но торпедото не улучи. Изглежда, е избягала на североизток, но от пет минути не отчитаме нищо. Над зоната вече има един „Орион“.

— Кажете им да проверят откъм вътрешната ни страна. Този тип няма да избяга, освен ако не му се наложи. Възможно е да се насочи към нас, вместо да се опитва да бяга. Предайте това на командващия ескорта.

— Слушам, капитане.

Морис едва бе затворил телефона, когато той иззвъня.

— Капитанът слуша.

— Ще останем на вода, сър — каза веднага командващият борбата с повредите офицер. — Сега закърпваме напречната преграда. Няма да можем да я херметизираме, но помпите ще се справят с теча. Ако нещо не се обърка, ще успеем да я закараме вкъщи. Изпратиха ли ни влекач?

— Да.

— Ако ще ни влачат, сър, по-добре ще бъде да е с кърмата напред. Не ми се ще дори да си помисля какво може да се случи, ако тръгнем напред без нос.

— Добре. — Морис погледна към Кларк. — Събери една група на кърмата. Ще ни влачат с кърмата напред, така че искам да подготвите всичко за влекача. Пуснете голямата лодка да търси оцелели. Видях поне един човек, който успя да скочи във водата.

— Готово, капитане.

Морис отиде в CIC и намери един изправен радиопредавател.

— Рентген Алфа, тук „Фарис“ — повика той командващия ескорта.

— Докладвайте за състоянието си.

— Улучиха ни отпред, носът се откъсна до ASROC установката. Не можем да маневрираме. Ще успеем да се задържим на вода, стига времето да не се развали. За момента и двата котела са извън строя, но след по-малко от десет минути би трябвало да имаме захранване. Имаме жертви, но все още не знам колко точно. Удари ни подводница, вероятно от клас „Виктор“. Ако не греша, тя се насочва към вас.

— Изгубихме контакта, но той се насочваше извън формацията — отвърна комодорът.

— Започнете да търсите от вътрешната страна, сър — посъветва го Морис. — Този тип се приближи дяволски близо до нас, след което ни изигра страхотен номер. Той е твърде добър и няма да се опита да избяга.

Комодорът обмисли информацията.

— Добре, ще го имам предвид. „Гелъри“ е на път към вас. От какво друго се нуждаете?

— „Гелъри“ ще ви трябва повече отколкото на нас. Просто ни изпратете влекача — отговори Морис. Той знаеше, че подводницата няма да се върне за втори изстрел. Тази част от мисията й бе вече приключена и сега съветският капитан щеше да се опита да потопи няколко търговски кораба.

— Прието. Ако имате нужда от нещо, уведомете ме. Успех, Ед.

— Благодаря, сър. Край.

Морис заповяда на хеликоптера да пусне двоен пръстен от хидроакустични буйове около кораба просто за всеки случай. След това хеликоптерът откри трима души във водата, един от които бе мъртъв. Голямата лодка ги прибра, а хеликоптерът се върна при конвоя. „Птичката“ беше прикрепена към „Гелъри“, който зае мястото на „Фарис“, докато конвоят завиваше на юг.